ще прогърми по трите свята.“
Доха
Трепереща, горчиви сълзи лее
в нозете на мъжа си Мандодари:
„Иди се помоли на Рама, господарю,
вдовишка участ да не ме попари!“
Чопай
Тогава взе жена си Равън
в ръце и царствено изправен, показвайки голямата си сила,
задума: „О съпруга мила, от мен по-силен воин няма:
Варуна, Кубер, Агни, Яма надвил съм. В демони и люде
мощта ми страх и ужас буди. От що се плашиш ти тогава?“
Самин отдаде си възслава пред своята съпруга клета
и взе си мястото в съвета от най-изтъкнати велможи.
Разбра жена му, че не може от гордостта си злият Равън
да бъде приживе избавен. Властта на бога на смъртта
обсебва го чрез гордостта. „Е, казвайте, велможи, как
ще срещнем тука моя враг?“ — придворните си той попита.
И те през глъчка страховита завикаха: „Що за въпроси?
Врагът самин храна ни носи — с маймуни, с мечки тук нахълта,
остава само да се гълта.“
Доха
Изправи се Прахаста — син на Равън — и каза му: „О царю, с тия речи
изпращат те съветниците твои
далече, но не виждат надалече.“
Чопай
Ласкатели са те изкусни,
разтягат угодливи устни, но всичкото това не стига
да спре бедата. Тя пристига. Нима не взехте си поука,
когато бе дошла дотука сама маймуна. Не успя ли,
макар една, да ни подпали направо столичния град?
Тогаз не чувствахте ли глад? Не я изядохте. Защо?
Навреме щеше да е то. На царя галите ушите,
но царството му с туй рушите. На тоя, който се захвана
да прави мост през океана и стори го по начин лек —
на него казвате „човек“ и „дайте да го изядеме“.
Ах, думи думате големи! Това, което ще ти кажа,
не е от страх пред сила вража. Лъжци на властника в угода
ще найдеш много из народа. А умните се слушат трудно,
затуй не е и много чудно, че рядко някой пред престола,
изрича истината гола. Вестител изпрати при Рама.
Върни му Сита. Изход няма.
Доха
Навярно той обратно ще се върне,
когато върнеш му обратно Сита. Не стори ли така, тогава тръгвай
и бий се с него в битка страховита!
Чопай
Послушай моите съвети:
от тез възможности и двете прослава ще ти изковат.
Подскочи Равън и гневът у него като огън лумна:
„Какво говориш, твар безумна!
Та тебе още отначало
съмнение те е разяло. Не искам да те виждам тука,
о бурен, който край бамбука увиваш Се, за да му спреш
неудържимия растеж!“ Синът на бащиното слово
отвърна с още по-сурово: „За смъртник-цар и смъртник-царство
напразно дирил съм лекарство.“ Обля стъклата вечер бледа
и Равън, като се загледа към своите двадесет могъщи
ръце, отправи се към къщи. На най-високите могили
на Ланка, кули извишили, блестяха златните палати
на Равън, приказно богати. И щом пристигна, на колени
запяха ангели пленени и затанцуваха апсари,
развяла всяка пъстро сари.
Доха
Сто пъти повече от бога Индра
с наслади райски Равън се опива.
Макар че силен враг над него висне, нехае му душата горделива!
ПЕСЕН ТРЕТА
Първата стрела на Рама полита срещу Ланка. Десетоглавият е смутен,
но гордостта му си остава безмерна.
Чопай
Пред боя Рама бе извел
войските си на връх Сувел — висок, в треви обраснал, равен,
от тоя миг насетне славен. Лакшман самин се залови
цветя да трупа и треви — на брат си да направи ложе.
Застла го с антилопски кожи. И Рама там се прислони —
съсъд на всички добрини. Глава положи да почива
на коленете на Сугрива. Лъкът отляво, а колчанът
отдясно — в миг да бъде хванат. С ръцете си великолепни
стрели реди. Съвет му шепне съюзникът му Вибхишан,
допрял ухото дивно с длан. Ангад и Хануман нозете
му галят, от възторг обзети. Лакшман зад царственото рамо
приседнал е покорно. Само колчанът му на храбър воин
се люшка вечно неспокоен.
Доха
Така на връх Сувел седеше Рама —
на милост и на доброта съсъдът.
Блажени бяха воините, дето
до него близко можеха да бъдат.
От изток се подаваше луната,
по свода тъмен своя път поела.
И каза Рама: „Пак не се уплаши
луната. Вижте — като лъв е смела.
Чопай
Далече в източна посока
луната в пещера дълбока
живее, откъдето всяка
привечер втурва се към мрака, тъй както лъв към слона бесен.
Разкъсва го. В леса небесен след туй отива на разходка,
пристъпвайки с походка кротка.
Блестят седефени звезди —
красавицата-нощ реди