на шия бисерни гердани,
та по-пленителна да стане.
А виждате ли там едно
на месеца личи петно?
Да каже кой каквото смята
за туй петно върху луната.“
Сугрива рече: „Тая сянка
връз светещата й осанка
я хвърля нашата земя —
не си я прави тя сама.“
Отвърна други малко плахо:
„Разправят, злият демон Раху
побой нанесъл на луната,
та туй петно е синината.“
А трети: че когато Брама
създавал Рати, за да няма
от нея по-красива дева
за брак със бога Камадева —
от шепа лунна пръст лицето
изваял й. А там, където е гребала дланта на бога,
тъмнее мракът през разтрога. „От друго, братя, са петната,
засенчващи така луната. Отровата й е сестра.
Луната нали е добра — на свойта гръд подслон й дала
и там на нея заживяла отровата в голяма яма.
И оттогава — каза Рама — чрез лунните лъчи отрова
изсипва се връз оногова съпруг, осъден на разлъка
със своята любима. Мъка наливат те в душата
и на съпругата, горката.“
Доха
Синът на Вятъра тогава рече:
„Луната като предана робиня в гръдта си твоя светъл образ носи —
от него пада тая сянка синя.“
С усмивка лека отговори Рама
на тая Хакуманова възхита и гледайки на юг, домът на добрините
обърна се към цялата си свита:
Чопай
„Погледайте приятна гледка:
на юг светкавица засветка сред гъсти облачни грамади.
След блясъка й се обади тътнеж, като че ли вали
порой от падащи скали.“ Отвърна Вибхишан: „О Рама,
ни гърмел там, ни облак няма,
ами сред двора на палата
на остров Ланка по средата е седнал Равън людоеда
и зрелища забавни гледа. Прилича неговият шатър
на облак чер, издут от вятър. Светкавицата беше само
от обеците на жена му. И гръм не тътне, а цимбали,
във чест на Равън зазвучали, и лютни слушаш в тоя миг,
о господарю наш велик.“ Засмя се Рама, че такава
огромна гордост обладава врагът му и с ръка изкусна
стрела към столицата пусна.
Доха
И шатъра, короната и двете
блестящи обеци на Мандодари
пред смаяните погледи на всички
с една-единствена стрела удари.
И чудото извършила, стрелата
обратно се завърна във колчана.
Вместо веселие в дома на Равън уплаха и съмнение настана.
Чопай
Не беше земен трус, ни буря.
Какво тогава прекатуря корони, шатри, обеци?
Мълчат смутените бойци на Равън, невидели даже
оръжие да блесне враже. И страх сърцата вледени,
че туй е знак за лоши дни. Но царят им десетоглави
съвзе се бързо и направи
шега за бодрост от това:
„Да беше паднала глава, а то корона падна само.
Не е нещастие голямо, на място щом са ни главите.
Идете си сега да спите!“ С поклони всички се стопиха
в нощта, сега тревожно тиха. Откак стрелата запокити
на Мандодари обеците, жената нямаше покой.
Замоли пак: „Съпруже мой, навреме с Рама спри враждата,
за смъртен ти недей го смята!
Доха
На Слънчевия род е чедо Рама
и казват ведите, че съчленена във частите на неговото тяло,
заключена е цялата вселена.
Чопай
Опрял е Рама нейде доле
нозе в подземните подоли, додето челото на Рама
е горе в царството на Брама. Когато с вежди заиграе,
играта на смъртта това е. Слънца сияещи — очите.
Косите — облаци сърдити. А ноздрите му са двоица
звезди — Вечерница, Зорница. Когато с клепки зажуми,
припадат над света тъми. Когато сутрин ги отвори,
сияят земните простори. А ветровете са дъхът му.
Самите веди са гласът му. А устните му — алчността.
Зъбите — богът на смъртта.
Смехът му — туй е суетата
измамлива на съществата. А огънят е негов лик.
А океанът е език. А в лесовете дървесата
са космите му на косата. А канарите извисени
са неговите кости. Вени —
реките сини. А под тях
морето негов е стомах. А адът — задното черво.
Защо гадаем, за какво, когато знае стар и млад,
че Рама е самият свят.
Доха
Сърце — Луната. Брама бог — умът му.
Самосъзнанието — богът Шива. Стихиите са негова природа.
Изпълва всяка твар, дорде е жива.
Така мисли за него, господарю,
съпруже мой, опора на живота.
Падни в нозете на добрия Рама,
не ме прави вдовица и сирота!“
Чопай
Засмя се Равън: „О съпруго,
сега разбирам, че без друго
били са прави мъдреците,
когато казват, че в жените се крият осем тъмни сили,
ако добре са ги броили: припряност, страх, лъжа, измама.
Жестокостта им е голяма, а пък умът им — теснотия.
Измяната им е стихия. И безразсъдството то.
И ти показа кое-що.
Едва ли друг така, едва ли