врага ми може да възхвали във всички негови прояви,
та в страх духа ми да удави. Но тъй като е победен
завинаги страхът от мен и Рама в образа на тия
стихии мога да надвия, разбирам аз, че си желала
на мен да отдадеш възхвала. Съпруго моя сърноока,
макар че с тайнственост дълбока изпълнена бе твойта реч,
прогони ми страха далеч.“ Разбра жена му, че умът
на Равън вече е отвъд и че в отвъдните предели
и тялото ще се пресели.
Доха
До съмване разхвалва се пред нея
с душа от гордост гибелна обзета
и още по-безстрашен от одеве
отправи се направо към съвета.
Не връзва плод безплодната тръстика,
макар че често я поят валежи. Дори и Брама да им е учител,
невежите остават си невежи.
ПЕСЕН ЧЕТВЪРТА
Ангад пристига в Ланка като вестител на Рама.
Равън отхвърля предложението за мир.
Сблъскване между Ангад и Равън.
Чопай
Когато сипна се зора,
и Рама в своя стан събра най-умните между мъжете,
съвет поиска им: „Кажете
какво сега да се направи
срещу врага десетоглави?“
Тогава каза Джамбаван,
опрял покорно длан о длан:
„О славни, смятам аз при Равън
да бъде пратеник отправен.
И нека бъде той Ангад,
че с ум и храброст е богат.“
И Рама рече му: „Върви
при царя с десетте глави,
Ангаде, умен син на Бали.
Едва ли нужно е, едва ли
съвети да ти давам как
да се държиш към моя враг,
защото знам, че сам умело
ще подпомогнеш нашто дело.
На добър час — това ще кажа.
Отивай в столицата вража.“
Соратха
Ангад пред Рама падна на колени:
„Дори и слаб, о господарю светъл,
тоз, който с твойта милост надарен е, той става океан от добродетел.
Щастлив съм аз, че ме зачете с тая висока чест, достойна за герои.
Приемам я без страх, защото зная,
че вършат се сами делата твои.“
Чопай
Ангад на Рама във краката
склони се, взе си ги в душата, пое към вражеския град.
Страхът му беше непознат. Едва пристигнал, и на входа
се спречка — буен по природа
със царското синче, което в игри момчешки бе заето. От дума пряка, та на дума —
обиди казаха си сума
с младежка ярост, още сляпа. Синчето царско вдигна лапа, но той я хвана и го тласна
върху земята с мощ ужасна. Тълпи ракшаси го видяха, разбягаха се от уплаха.
Не само не зоват на бой
срещу маймуната герой, но даже влезли у дома си,
мълчат нещастните ракшаси никой дума не отваря,
че мъртъв е синът на царя. Обаче пръсна се мълвата,
че пак е тук оназ космата маймуна, дето изгори
града с палатите дори. Тълпата мислеше унила:
сега с какво ли е решила маймуната да ни накаже?
Ангад не ги и пита даже за улиците към палата —
сама посочва ги тълпата. И всеки гледа да се вгледа
Ангад не в него, а в съседа.
Доха
И ето го, пристигна пред палата.
Оглежда го подобно лъв, защото от спомена за Рама стана храбър
и въплъщение на мъжеството.
Чопай
Повика едного: „Ей, ти,
иди на царя съобщи!“ Когато се научи Равън,
закашля се, от смях задавен: „Я доведете дипломата,
чиято кожа е космата.“ Слуги се втурнаха бегом
и ето в царствения дом на Равън — царя с десетте
глави — Ангад въвеждат те. Ангад разглежда с изненада
владетеля — една грамада от сажди — цял планински връх
с поклащане поема дъх. Ръцете му като стъбла,
челата му — като била. Косите му като лиани.
Уста, уши и нос — вдълбани в скалиста пропаст пещери,
по-зеещи от тях дори. Пред туй страшилище Ангад
не се стъписа наназад, а при съветниците влезе —
спокоен и чевръст. Онези наскачаха неволно прави.
От злоба Равън се задави.
Доха
Тъй както лъв сред бясно слонско стадо се втурва и не знае що е страх,
Ангад при вражите велможи влезе,
поклон направи, седна между тях.
Чопай
И рече Равън: „Е, космати,
разправяй кой си, кой те прати?“ „Владетелю десетоглави,
при тебе Рама ме отправи.
С родителя ми, господарю,
приятелство ви свързва старо,
затуй желая ти доброто
и тук пристигнах, та каквото
направя, ще е в интерес
единствено на твойта чест.
От род велик си ти. На Шива
въздаде почести такива,
че с Брама дадоха ти дар
да бъдеш мощен господар.
Дори безсмъртните надви
начело с Индра. Но, уви, не беше гордостта надвита
от тебе, та открадна Сита — на Рама дивната съпруга
и майка на света. Услуга желая да ти сторя: няма
и с пръст да те побутне Рама, а искрено ще се зарадва.