Вържи на шията си брадва, стисни във зъби стрък трева
и с челядта си след това иди при него, не се бой —
когато види Сита той да води мирно твоя род,
на всички ще дари живот.
Доха
Кажи: «Пред тебе падам, за да бъда
и аз от твоите милости помазан».
Гласа ти скръбен щом дочуе Рама,
от скръб ще те избави и боязън.“
Чопай
„Маймуната затуй й викат
маймуна — враг й е езикът. Нима не знаеш ти, наивник,
че аз съм божият противник и цар на всичките ракшаси?
Кажи сега на чий баща си издънка, та да знам с каква ли
маймуна бил съм близък.“ „Бали така нарича се баща ми.“
Смути се Равън и засрами. „Е, да, познавах го преди.
Той беше славен, но роди отстъпник, дето задушава
гората от семейна слава тъй както буренът — бамбука.
О, как не взе да се разпука утробата, а те извади
на свят, изменнико, Ангаде, та не наемник прост, а даже
си станал и посланик вражи. Е, казвай, Бали как живее,
добре ли е, сега къде е?“ Ангад засмя се: „Царю, няма
да минат десет дни и двама с баща ми ще се съберете,
в приятелска прегръдка слети. И той самин ще ти разправи
доколко е в цветущо здраве тоз, който бил е враг на Рама.
Това сърце, в което няма лика на Рама, то загива
в гръдата страхливо колеблива.“
Доха
На моите близки бил съм погубител,
а пък пазител бил си ти на твоите.
Това би могъл сляп човек да каже, а твоите очи са десет двойки.
Чопай
На Рама кланят се такива
безсмъртни като бога Шива и Брама с мъдрите брамини.
Едва ли своите роднини от чест лишава и от слава
тоз, който пратеник му става.
Не знам от тая мисъл гнъсна
защо гръдта ти се не пръсна. Десетоглавият облещи
срещу Ангад очи зловещи:
„Какво да сторя с тебе, зная,
обаче тача обичая.“
Маймуната отвърна: „Знам,
че ти поклонник си голям на правото, та няма нужда
от думи, о крадец на чужда жена. А също виждам как
с посланиците ти си благ.
Ако зачиташе закона,
не трябваше да си на трона след тез нападки срещу мен,
а вдън земята провален.
Видя сестра си без уши,
без нос. Нима не наруши закона, който иска мъст,
като не мръдна даже пръст.
Светът е бивал запознаван,
и неведнаж, о царю Равън, със твойта справедливост. Бях
щастлив и аз, че я видях.“
Доха
„Животно глупаво, не дрънкай дръзко, а по-добре ми погледни ръцете:
тъй както Раху месеца поглъща,
тъй с тях аз яко стискам боговете.
Във езерото синьо на небето
положих аз да кацне като лебед
връз лотосите на ръцете мои
Кайлаш — високия планински хребет.
Чопай
Кажи, посланико Ангад,
от цялата маймунска рат ще мога ли да найда воин
за битка с мен да е достоен? От своята жена в разлъка
водачът ви изпитва мъка, така че тя го е лишила
съвсем от мъжката му сила. И неговият брат Лакшман,
от тая мъка обладан, за битка малко ще го бива.
Какво да кажа за Сугрива и тебе? Вие сте сурови
дървета и при туй върбови. А брат ми Вибхишан с пъзливи
деяния ще ощастливи войската ви. А Джамбаван —
мъдрец единствен в тоя стан — какво с глава ще стори в боя,
където е решаващ броя на силните. А Нал и Нил
във битка кой е проверил — това не е да зидаш мост.
Така и те са под въпрос. Една от вашите маймуни
е силна само, та срещу ни излязла би и никой друг:
онази, дето идва тук,
та целия ни град подпали.“
Усмихна се синът на Бали: „Нима е истина това,
о царю, или е мълва? Да изгори града на Равън,
все от герои обитаван, една нищожна твар космата —
дебеличка ти е лъжата! Тогоз, когото произведе
в ковач на доблестни победи и пред когото ти се свива
сърцето, той е на Сугрива вестител най-обикновен.
В града ви идва него ден да види и да поразпита
къде е пленницата Сита.
Доха
Сега от теб узнах, че е подпалил
града ви той без заповед от Рама.
От страх не се яви пред господаря,
та все се чудехме защо го няма.
Ти всъщност прави думи каза, царю: едва ли лесно ще намерим ние
сред нашите бойци да сметне някой
за чест това, че с тебе ще се бие.
Една войска когато бива силна,
противната не трябва да е слаба.
Нима ще вземе някой да похвали лъва, когато той убие жаба!
Ако ли тебе те убие Рама,
едва ли с туй ще стане по-достоен.
Но ти все пак пази се, че е страшно,
човек да срещне в битка гневен воин.“
С лъка на притчите стрелите-думи
във Равън се забиваха зловещи,
а той отвръщаше — от своите рани
изваждаше назад стрелите с клещи:
„Маймуната едно достойнство има — че все едно е кой ще я нахрани: