Тя се изправи и смъкна горната половина от дрехата си до кръста.
Приличаше много на истинска жена. Ако не знаех… че защо трябваше да има значение? Днес операциите по промяна на пола бяха цялостни и съвършени. Да върви по дяволите, бях на работа. Валпредо изглеждаше равнодушен и ме изчакваше.
Обходих нейните две ръце с очите си и с трите си ръце. Нямаше нищо. Нито драскотина.
— Краката ми също ли?
— Не, ако можете да стоите върху тях — отвърнах.
Следващият въпрос. Можеше ли изкуствена ръка да функционира в полето?
— Лари ли? Имате предвид Лари! Не сте с всичкия си.
— Приемете го като хипотетичен въпрос.
Тя вдигна рамене.
— Вашето предположение ще е също толкова добро, колкото и моето. Все още няма експерти по безинерционните полета.
— Имаше един. И той е мъртъв — напомних й аз.
— Всичко, което знам, съм научила от сериите за Грей Ленсман по холовизията като дете. — Изведнъж се усмихна отново. — Онази научнофантастична поредица…
— И вие ли? — засмя се Валпредо. — Често я гледах по време на час върху екрана на малък джобен телефон. Един ден учителят ме хвана.
— Сигурно. А после станахме прекалено големи за него. Твърде слабо. Онези безинерционни кораби… Убедена съм, че един безинерционен кораб не би се държал като тях. Навярно не може да се избегне ефектът на свиване на времето. — Отпи дълга глътка от питието си, остави го и каза: — И да, и не. Би могъл да бръкне, но… не схващате ли проблема? Нервните импулси, които задвижват моторите в ръката на Лари, ще постъпват в полето страшно бавно.
— Естествено.
— Но ако Лари стисне, да речем, нещо в ръката си и бръкне в полето с него, навярно юмрукът му ще остане затворен. Ще може да удари Рей с… Не, няма да може. Ръженът ще се движи не по-бързо от ледник. Рей просто ще се отдръпне.
Също така не би могъл и да измъкне ръжена от полето. Юмрукът му не би се свил, след като влезе в полето. Би могъл обаче да се опита и въпреки това да си отиде с невредима ръка, разсъждавах аз.
Знаеше ли Уртиел нещо за обстоятелствата около даването на разрешително на Едуард Синклер?
— О, това е стара история — отговори тя. — Чувала съм за нея, разбира се. Но какво общо може да има тя с убийството на Рей?
— Не знам — признах си. — Просто опипвам почвата.
— Е, навярно ще научите повече подробности от архивите на ОН. Едуард Синклер е работил върху математическия апарат на полетата, които загребват междузвезден водород за товарните компресороботи. Разрешителното му беше вързано в кърпа. Най-сигурният начин да се сдобие човек с него е да направи откритие в каквато и да е област, която има нещо общо с междузвездните колонии. Всеки път, когато помогнете на някой да напусне Земята, населението й спада с единица.
— Какво лошо има в това?
— Нищо, което някой би могъл да докаже. Не забравяйте, че тогава току-що бяха приети Законите за ограничаване на раждаемостта. Нямаше да могат да издържат истинска проверка. Едуард Синклер обаче е човек на чистата математика. Той работи с теория на числата, а не с практически приложения. Виждала съм уравненията на Едуард и те много приличат на нещо, което би измислил Рей. А Рей никога не се е нуждаел от разрешително. Никога не е желал деца.
— Затова мислите, че…
— Хич не ме интересува кой е усъвършенствал компресороботите. За да се измами така Съвета по раждаемостта се иска мозък. — Тя глътна остатъка от питието си и остави чашата. — Да се размножават умни хора никога не е грешка. Нито е предизвикателство към Съвета по раждаемостта. Хората, които злоупотребяват, са тези, които се крият, когато дойде време за инжекциите им, раждат си децата, а после вдигат олелия до небето, когато Съветът трябва да ги подложи на стерилизация. Като станат твърде много, изобщо няма да имаме Закони за раждаемостта. А това… — Нямаше нужда да се доизказва.
Знаеше ли Синклер, че Полин някога е била Пол? Тя ме зяпна учудено.
— Какво общо има това, да го заглушат дано, с цялата тази работа?
Питах се дали Синклер не е изнудвал Уртиел с тази информация. Не за пари, а заради заслугите за някое откритие, което са направили заедно.
— Просто опипвам почвата — отвърнах аз.
— Е… както и да е. Не ми е известно дали Рей е знаел или не. Никога не е повдигал въпроса, но и никога не ме е задявал като жена, а преди да ме наеме, трябва да ме е проучил. Освен това, да ви кажа, Лари не знае. Ще съм ви благодарна, ако не го изтървете пред него.
— Добре.
— Виждате ли, той има деца от първата си жена. Аз не го лишавам от деца… Навярно се омъжи за мен, защото можех донякъде… да разбирам по мъжки нещата. Може би. Но той не го знае и не искам да знае. Не съм сигурна дали би се разсмял или би ме убил.