Помолих Валпредо да ме остави в Щаба на РАМО.
Онзи странен апарат действително не ми дава мира, Джил…
И наистина не би трябвало, Хулио. Полицията на Лос Анджелес не е обучена да разследва убийства на фона на кошмарите на луди учени.
Приемах, че Джанис не бе подходящият тип. Не и за такова убийство.
Но Андрю Портър беше точно този тип, който би измислил идеалното убийство в случая с генератора на Синклер, просто като умствено упражнение. Възможно бе да я е направлявал, за да го извърши, дори можеше да е бил там и да е използвал асансьора, преди тя да го блокира. Това бе единственото нещо, което е забравил да й каже — да не изключва асансьора.
Или: представил й е картината на едно идеално убийство, чисто и просто като ребус, без изобщо да предполага, че тя ще го извърши — и то слабо.
Или: единият от двамата е убил чичото на Джанис в пристъп на възбуда. Рекъл им е нещо, неизвестно какво, което някой от тях не е могъл да понесе. Но апаратът е бил там, във всекидневната, а Ендрю е прегърнал Джанис с голямата си ръка и е казал: Почакай, не прави нищо засега, нека помислим…
Да приемем, че някоя от тези хипотези отговаря на случилото се в действителност — и прокурорът може да се побърка, за да я докаже. Ще изтъкне, че никой убиец не би могъл да напусне местопрестъплението без помощта на Джанис Синклер, и следователно… Какво обаче щеше да каже за онова светещо устройство, за онази машина на времето, построена от жертвата? Възможно ли бе тя да е извела убиеца от напълно затворената стая? Откъде можеше един съдия да знае на какво е способна?
Е, добре, възможно ли бе?
Бера можеше и да знае.
Апаратът работеше. Забелязах бледия виолетов блясък, щом влязох в лабораторията, както и някаква трептяща светлина… после устройството изключи и изведнъж до него застана Джексън Бера — усмихнат, мълчалив, чакащ. Не възнамерявах да развалям настроението му.
— Е? — рекох аз. — Наистина ли е междузвезден двигател?
— Да!
Топло чувство постепенно обзе цялото ми тяло.
— Добре — казах.
— Създава нискоинерционно поле — обясни Бера. — Телата в него губят голяма част от инерцията си… не масата си, а само съпротивлението си към движение. Отношението е около петстотин към едно. Преходът е остър като бръснач. Смятаме, че има нещо на квантово ниво.
— Аха. Полето не влияе директно на времето, така ли?
— Не, то… Не бива да го казвам. Кой, по дяволите, знае какво представлява времето в действителност? Полето оказва влияние на химическите и ядрените реакции, на освобождаването на всякакъв вид енергия… но не влияе на скоростта на светлината. Знаеш ли, доста е проблематично да се измери с надеждни инструменти скоростта на светлината при шестстотин километра в секунда.
Проклятие. Донякъде се бях надявал, че е двигател за свръхсветлинни скорости.
— Разбрахте ли от какво се предизвиква синьото лъчение? — попитах аз.
Бера се засмя.
— Наблюдавай.
Беше измайсторил телеуправление, с което да включва апарата. Натисна лостчето, после запали клечка кибрит и я хвърли към синьото сияние. Когато клечката пресече невидимата бариера, за по-малко от миг тя проблясна във виолетово и бяло. Мигнах. Приличаше на светкавица за снимане.
— О, разбира се — възкликнах. — Машинарията е гореща.
— Правилно. Синята светлина е просто инфрачервената радиация, която се измества към виолетово, когато навлиза в нормалното време.
Нямаше нужда Бера да ми го казва. Смутен, смених темата.
— Но ти каза, че е междузвезден двигател.
— Да. Има обаче недостатъци — отвърна Бера. — Все пак не можем да изградим поле около целия космически кораб. Екипажът ще си помисли, че е забавена скоростта на светлината, но какво от това? Пък и една гемия не може да се приближи толкова до светлинната скорост. Ще спестят малко време от пътуването, но ще трябва да го изживеят петстотин пъти по-бързо.
— Ами ако в полето се поставят само резервоарите с гориво?
Бера кимна.
— Вероятно така и ще направят. Ще оставят реактивния двигател и системата за поддържане на живота извън него. По този начин може да се носи ужасно голямо количество гориво… Е, това не е в нашата област. Някой друг ще проектира корабите — каза той с лека печал.
— Хрумвало ли ти е как може да се използва при обир на банка? Или при интониране?
— Ако някоя банда можеше да си позволи изграждането на такова устройство, нямаше да има нужда да обира банки. — Той се замисли. — Не бих искал да засекретявам според законите на ОН толкова голямо откритие. Но предполагам, че си прав. Всяко средно богато правителство би могло да си построи цели армии от такива устройства.