— Подъл измамник — бясно извика дон Хуан Педросо, — мислиш, че съм спал през цялото време? Накарах майка й да ми признае! Известно ми е твоето престъпление, затова исках първо теб да накажа, а после нея.
— А, значи поканата ви е била само един капан?
— Да, капан, който приготвих за теб. Но имах нужда от явно доказателство за престъплението ти и тогава да ти отмъстя. Не напразно се престорих на пиян. И ти повярва! Ха-ха-ха!
— А, проклет старик! Трябваше на място да те убия! — сърдито извика младият човек.
— Хайде, убий ме сега! Иначе, знай, където и да отидеш, където и да се скриеш, ще те намеря и ще те убия!
— Няма да ви попреча и нито косъм няма да падне от главата ви, нали сте мой тъст! — иронично отвърна младият човек.
— И на нея няма да остана длъжен! Кълна се! — бясно извика старецът, като изгледа кръвнишки дъщеря си, която започваше да се свестява. — Щом си отидеш, ще я убия!
Дон Торибио сви рамене.
— Тези, които биват заплашвани със смърт, живеят дълго. Сега не можете да изпълните заканата и стига да искам…
— Убий ме, иначе двамата ще загинете от ръката ми!
— Какво ще кажете, Леона? — попита младият човек девойката.
— Той ми е баща — тихо зашепна тя, — предпочитам да умра, отколкото да живея опозорена.
— Аха! Е, какво ще кажеш сега, прекрасен измамнико? — със злобен смях запита старикът. — Само кръвта измива позора и тя ще умре простена!
— Нека бъде по-скоро! — помоли се младата девойка, като простря ръце напред. — Татко, благодаря ти за последните думи.
Настъпи дълго мълчание. Явно бе, че в душата на младия човек се извършваше тежка борба: у него се бореха ниските инстинкти и добрите начала и никой не можеше да победи.
Най-после дон Торибио се изправи, лицето му засия, чертите му придобиха мек израз, съчувствие и доброта.
— Вие няма да умрете, Леона — успокои я той, — аз не искам и няма да го допусна. Обичам ви и ще ви взема за своя жена!
Младата девойка устреми към него странен, почти безумен поглед.
— Боже мой! — извика тя, като притискаше с две ръце гърдите си. — Такова щастие след толкова дълги терзания! Не, просто не ми се вярва!
— Той лъже, глупачке — бясно извика ранчерото, пак се подиграва с теб… — и старикът направи отчаян, но напразен опит да се отвърже.
— Не, не лъжа — отвърна младият човек, — след два дни се венчаваме.
— Торибио — едва прошепна Леона, — истина ли е това?
— Кълна се! — извика той.
— Татко, прости ни! Той ще се ожени за мен, той ме обича. Какво повече искате от него? — обади се Леона, като коленичи пред баща си. — Простете вашите деца и ги благословете, грехът ми е заличен.
— Бъди проклета, дъще! И ти, и твоят безсъвестен съблазнител! Никога, никога, докато съм жив, няма да ви простя. Бог, който всичко вижда и чува, ще отмъсти за мен — бясно извика старецът.
— И тъй, вие не искате да простите на дъщеря си, вашето единствено дете? Оставате глух към молбите й, към сълзите и разкаянието й и не приемате предложението ми, с което искам доброволно да изгладя вината си?
— Махни тази паднала девойка, негоднико! Не ви познавам и нито искам да ви зная и двамата!
— Добре, ще си вървим, но Бог, когото призовавате против нас, ще остане глух към вашите клетви и въпреки тях ще ни пази!
— Махни се! Радвай се, мерзавецо, смей се над сегашната ми безсилна злоба, но ще дойде ден, когато с лихва ще ви платя за всичко!
— Бог да ви вразуми! — каза сдържано дон Торибио. — Сбогом!
— Не, довиждане и бъдете проклети! — извика старецът задавен от ярост.
— Да вървим, Леона — каза Торибио, като улови през кръста младата жена и бързо я повлече към дома.
— Прибери по-бързо нещата си — каза той — и ме чакай тук. Трябва да внимаваме да не бъдем преследвани поне докато премине опасността от гонитба.
Леона кимна с глава и влезе вкъщи, а той отиде в яхъра при конете на домакина.
Доня Мартина се бе пробудила. Като знаеше замислите на мъжа си, не можа да мигне още когато чу изстрела.
Дъщерята само с няколко думи и разказа всичко.
— Зная, че той никога няма да ви прости! — въздъхна доня Мартина. — Той е демон, а не човек! Трябва по-скоро да бягате. Ако ви догони, ще убие и двама ви. Нищо няма да му попречи да устои на страшната си клетва, ти го познаваш!
— Зная! — отвърна дъщерята и двете жени заплакаха прегърнати.
Ето че дойде и дон Торибио с два оседлани коня.
— Вече ви предупредих, сине! — каза доня Мартина.
— Благодаря, от сърце ви благодаря, драга майко! — горещо отвърна младият човек.
Набързо взетите дрехи и храна — всичко бе вързано за седлото и младежът заедно с годеницата си се метнаха върху конете.