— Това не е божия работа! Кажете защо не ме обичате? Искам, трябва да го зная!
— Не ви обичам, Торибио, и никога не мога да ви обичам, защото сте лош човек, защо го живеете и дружите с най-паднали хора, занимавате се със съвсем тъмни дела, измамили сте вече няколко девойки, които са ви повярвали; вие сте пияница и тъй лошо се държите, че дори най-добрите ваши другари ви наричат гуляйджия.
— А-а! Значи всичко ви е известно! И все пак дойдохте на среща с мен!
— Да, защото ви съжалявах и не исках да ви се случи нещастие.
— На мен? — насмешливо попита младият човек.
— Да, на вас! Чичо ми и синовете му не ви обичат, знаете го, защото ви забраниха да се скитате край нашето ранчо. Ако ви заварят тук, кръв ще се лее…
— Чия? Тяхната или моята? — все тъй насмешливо продължи младежът.
— Виждам, че наистина сте зъл и лош човек! — отвърна младата девойка. — Сбогом!
— Не, тъй лесно няма да ви пусна! — зашепна той, като тури ръка на рамото й.
Девойката го отблъсна.
— Мислите ли, че със сила ще ме задържите тук?
— Защо не?
— Махнете се! — викна тя. — Вие се забравяте, сеньор! Пуснете ме да си налея вода и без това доста се забавих с вас.
— Не, няма да си вървите! Имам още да ви говоря! — закани й се той, като й препречи пътя.
— Не искам повече да ви слушам, сбогом!
— А пък аз ви казвам, че ще останете и няма да мръднете оттук.
— Не, няма да остана!
— Но ако аз искам?
— Аз пък не искам! Торибио, може би не съм съвсем самичка тук, както си мислите.
— Все едно ми е, но пак ви казвам, няма да ви пусна.
— Ще видим — чу се зад гърба му груб глас и в същото време една тежка ръка се стовари върху рамото му.
Младият човек трепна от изненада и побледнял изведнъж, се обърна назад.
Зад гърба му стояха трима мъже с пушки при нозе. Най-възрастният от тях, почти старец, снажен и Плещест като Херкулес, стоеше по-близко от другите, сложил ръка върху рамото на Торибио.
Но и Торибио не напразно бе наречен Калаверас; той се отличаваше с безумна смелост, за миг се опомни и като скръсти ръце на гърдите, гордо и надменно отхвърли глава назад.
— Аха, прекрасната Асунта си има и пазачи!
— Млък! Нито дума повече! — строго заповяда старецът. — За това веднага ще си поприказваме. — И като се обърна към младата девойка, любезно добави: — Хайде у дома, дете, тук нямаш повече работа!
— Мили чичо! — замоли тя шепнешком.
— Казах, върви си у дома, Асунта! — отвърна старецът, като посочи с ръка пътеката, която водеше към ранчото.
Девойката мълчаливо се подчини, а четиримата мъже безмълвно я съпроводиха с очи. Когато вратата на къщата се затвори след нея, старикът се обърна към Торибио и каза:
— Е, сега двамата да си поговорим, млади човече! — Тоест не двамата, а четиримата; вие сте трима срещу един! — насмешливо забеляза Торибио.
— Е, щом искаш, нека и четиримата, защото дойдохме тук да ти дадем заслуженото.
— Заслуженото! Ха, ха! — изсмя се Торибио. — Престъпно ли е да обичаш Асунта?
— Да, престъпно е, когато човек е свързан вече с друга жена и подло я е зарязал, след като я е измамил и опозорил.
— Лъжа е! — сърдито крясна Торибио. — Да, лъжа е, аз обичам само Асунта!
— Съветвам те, момко, да не произнасяш пред мен името на племенницата ми, още повече като знаеш, че тя не те обича!
— Откъде можете да го знаете? — дръзко извика той.
— Не, момко, не можеш ни излъга! Повече от час те слушахме и чухме всяка дума от вашия разговор! — обади се един от младите хора, който стоеше по-назад.
— Ти мълчи, Рафаел, аз говоря с него — строго заповяда старецът. — Казах ти по-рано — обърна се той към Торибио — да не си посмял да се навърташ край дома ми, но ти престъпи тази забрана. Толкова по-зле за теб!
— Слушайте, пазете се и вие! — викна младият човек. — Когато ме нападнат, и аз умея да се браня — и като отскочи крачка назад, за миг свали пушката си.
— О, не бързай, момко! Несръчно се браниш. Какво ще направиш? По-добре дай ми пушката си.
— Опитай се да я вземеш!
Още недорекъл това, пушката му, улучена от куршум, падна от ръцете му; бе стрелял най-големият син на стареца, Рафаел.
— Сполучи, поздравявам те — обърна се към него старикът. — Е, ще се предадеш ли? — попита той Торибио.
— Как, искате да ме заколите като овца ли? — рязко попита той.
— За убийство дума не може да става. Колкото и виновен да си, не искам твоя живот.
— Тогава какво искате от мен?
— Предай се!
— За нищо на света…
— А, щом е тъй…
За миг и двамата синове се хвърлиха върху Торибио, но смелият млад човек, без да дочака нападението им, ги изпревари, като посрещна и двамата с нож в едната и в другата ръка.