— Внимавай да не избяга!
— Отдавна ли спи?
— Не повече от половин час.
— А кога трябва да се пробуди?
— След едно денонощие.
— Е, тогава няма защо да се безпокоиш за него. След четири-пет часа ще бъдем пълни господари на времето си, а сега нека побързаме, защото ни чакат.
Като изгледаха още веднъж убиеца на баща си, двамата братя с бързи крачки отидоха при своя отряд.
Докато командирите се занимаваха с частните си работи, офицерите от двата отряда не губеха време. Артилеристите подготвяха оръдията — те бяха съвсем нови и отлични във всяко отношение, току-що пристигнали с новите подрепления, изпратени от Испания, тъй че нито веднъж не бе стреляно с тях.
Триста души от отряда на дон Рафаел смениха своите кивера с шапките на матадорите, като скриха своите в паласките, та когато потрябва, да сложат своите и да изхвърлят чуждите.
Спящите бандити на Ел Фрей натовариха в празните артилерийски коли и здраво ги закриха с покривалата им. Ариергардът се готвеше да ги откара в лагера на мексиканците.
Един от офицерите на дон Лоп, човек твърде предан и умен, приличайки на дон Хуан Педросо, облече калугерско расо, престори се на Ел Фрейл и се готвеше да поеме командването на сложилия матадорски шапки отряд.
Оставаше само да се погрижат за убиеца.
Двама войници го вдигнаха на ръце и го хвърлиха в една от колите и според строгата заповед на своя началник трябваше да застанат от двете страни на колата и да не се отделят нито крачка от него. Когато се убеди, че всичко е в ред, дон Рафаел се обърна с няколко топли, сърдечни и прочувствени думи към своите офицери и войници. После, като стисна още веднъж ръката на брат си, излезе пред своя отряд от петстотин души и като обърна коня си, напусна поляната.
Първата част от замисления план бе вече изпълнена, сега оставаше втората, която бе доста по-трудна.
Атаката трябваше да започне в пет сутринта, тоест един час преди изгрев слънце.
Сега младият полковник трябваше да се присъедини към подкреплението, изпратено му от главнокомандващия и като чуе сигнал от оръдието на дон Лоп, да атакува врага внезапно от три страни. А дон Лоп се зае да предизвика суматоха в испанския лагер.
Временно ще оставим дон Рафаел с хората му, а ще проследим дон Лоп, на когото бе възложена най-трудната, най-важната и при това най-опасната задача от подготвения план.
От него се искаше да прояви небивала зрялост и ловкост.
Когато колите, които возеха пазачите, се скриха в горския мрак, дон Лоп се приготви да продължи напред.
Войниците, с които разполагаше, бяха разделени на две групи и поставени тъй, сякаш обозът все още се намира в ръцете на испанците. Това бе най-важното. Испанците, които по природа са крайно недоверчиви и свикнали с тази война, основана предимно на хитрости, засади и всяване смут у врага, на което бяха съвършени майстори, трябваше ни най-малко да не заподозрат какво им се готви.
Обозът тръгна напред в строен ред, с авангарда и разузнавачите на двата фланга. Всичко бе нагласено тъй, че всички, щом чуят командата, веднага да се съединят ведно и да се хвърлят в атака, ако се наложи.
Малко преди пет часа сутринта обозът се показа пред аванпостовете.
Обозът се очакваше, но испанците лошо пазеха лагера си. От небрежност ли, защото не се опасяваха от мексиканците или по други съображения, но целият лагер дълбоко спеше. Часовите се опитаха да извикат, но бяха пленени без бой, същото стана с аванпостовете, които се предадоха, без да гръмнат.
В тоя момент от Цитаделата на града се изви ракета, на която отговориха други две от две страни. Тогава се отвори една от градските врати, от която в траншеите се втурнаха храбрите защитници на града и откриха срещу врага ураганен огън.
Дон Лоп даде заповед да поставят оръдията и даде картечен залп.
Едновременно с това мексиканците откриха пушечна стрелба от другите две страни. Отвред се зачуха тържествени викове.
— Победа! Te са в ръцете ни! Мексико! Мексико! Няма милост!
Като остави триста бойци от отряда си да пазят оръдията, дон Лоп в бесен галоп се втурна с отряда си право в центъра на неприятелския лагер.
Изплашените испанци наскачаха от сън; грабнаха оръжието си и се опитаха да сплотят редици. Завързаха се отделни схватки; испанците се биеха като дяволи. Боят се водеше из целия лагер. Мексиканците, за да усилят паниката в неприятелския лагер, хвърлиха върху палатките запалени факли и за по-малко от половин час целият лагер пламна.
Скоро боят се превърна в същинска касапница. Мексиканците действаха безмилостно: колеха и убиваха бягащите обезумели от страх испанци. Виковете и охканията на ранените и умиращите заглушаваха шума от сражението. Испанските оръдия, които бяха насочени към града, бяха обърнати от мексиканците към лагера. Сега стреляха с всичко по нещастните испанци, които бягаха под град от куршуми, гранати и картечен огън.