Че ми липсват сили и смелост да се противопоставя на родителите си? Че след като Жюлиен ме напусна, съм се почувствала жалка и ненужна? Че съм се зарадвала, когато Жан-Луи ми е предложил живот без грижи и в емоционална сигурност? Че съм предпочела по-лекия път, че съм забравила мечтите си и съм се омъжила? Че сега съставям летни програми за туристите в Сет и съм се отказала окончателно от многообещаващата си научна програма?
— Така, готово. Там виси доказателството за нашата любов. — Жан-Луи посочи с пръст едно от катинарчетата. — Какво ти е? — учуди се той. — Защо се държиш така странно? Не е чак толкова лошо. Всички го правят.
Отново погледнах към училището. Исках поне да мина покрай него, затова предложих да вървим през „Сен Жермен“, квартала зад училището. По тесните улички се редяха скъпи бутици, галерии и магазини за хранителни стоки. Някои входове бяха наистина стари, времето бе обрулило дървените рамки на витрините. Изложените стоки обаче изглеждаха скъпи. Спирах пред почти всеки магазин. В един от многото антиквариати открих филигранни пътнически несесери от осемдесети век в кутийки, обшити с копринено кадифе. Кутиите бяха с форма на пиано. Всяко отделно ножче с дръжка от слонова кост влизаше съвсем точно в своята вдлъбнатина. Нито една част не липсваше.
Няколко сгради по-нататък една цветарка бе окачила стоката си в кошници пред прозореца. Цветята все едно растяха от стената. Вътре в магазинчето от тавана висяха пластове мъх, в които бяха затъкнати бели кали и лилии.
— Откъде ли им идват тези идеи на парижани? — обърнах се към Жан-Луи.
По-късно, щом завихме наляво по невероятно тясната улица „Сен Андре дез Ар“ с многото й книжарници, мънички кина и заведения, спрях да размишлявам. Пред многоетажните Hôtels Particuliers[7] — частните палати на аристократите, построени преди стотици години — седяха студенти и чиновници на късен обяд. От време на време се отваряше по някоя могъща двукрила порта и любопитните надзърваха в зелен вътрешен двор. Открихме свободна маса пред малък руски ресторант и си поръчахме блини със сьомга.
Нахранихме се, станахме и продължихме напред. Случайно минахме покрай Deyrolle на улица „Бак“, музей на… на какво всъщност? „Дейрол“ е парижка институция. Основан през 1831 година като специализиран магазин за таксидермия и ентомология.
— Това означава препариране на животни и наука за насекомите — обясни Жан-Луи. Явно бе прочел листовката, предлагана в магазина. На витрината, по клони от истинска бреза, бяха накацали десетки препарирани птички. Изкачихме витата стълба към първия етаж и застанахме пред огромен слон, размахал хобота си към един жираф. В задната част разгледахме пеперуди и бръмбари под стъкло, сигурно бяха стотици, дори хиляди. Не всички харесват този начин на препариране и аз се запитах кой би си пожелал подобна вещ за дневната, но гледката беше прекрасна. Ала когато Жан-Луи ми показа препариран бик с изрязан на гърдите му квадратен отвор, който служеше за етажерка, ми дойде твърде много.
Съпругът ми също не го хареса.
— Стига толкова. По всяка витрина ли ще зяпаме? И без това няма да купуваме. Тук дори не са обявени цени.
— Изглеждат толкова красиви!.
— Права си, но там едно нещо ми харесва повече.
Жан-Луи посочи витрина с френски макарони, подредени в крехки пирамиди; сортирани по цвят, те образуваха красиви шарки.
— Хмм — промърморих. — Laduree[8]. Можем да си го позволим. Аз те черпя.
Влязохме в магазинчето. Вътре беше много хладно. Красива продавачка ни покани да си изберем между малина, шамфъстък, шоколад и десетина други вкуса. Опакова нежните бисквитки в кутия и я върза с панделка. Жан-Луи не възрази, аз — също, макар да знаехме, че ще отворим кутията още щом излезем. Движенията на жената ни очароваха. Озовахме се на тротоара, свалихме опаковката и се нахвърлихме върху сладките, пълни с нежен, хладен крем; направо се топеше върху езика.
Пред къща, чийто вход образуваше елегантен полукръг далеч от улицата, забавих крачка. Портата със сигурност беше висока поне три метра и изглеждаше твърде тежка, за да я отвориш. Прозорците бяха скрити зад висок зид.
— Тук в началото на миналия век е живяла известна колекционерка на художествени творби. Сюрреалистите около Андре Бретон й били приятели. Познавала също Фрида Кало, говори се, че имала връзка с Гари Купър. По време на войната скрила в дома си еврейска художничка и за благодарност тя й подарила свои картини. В края на живота си имала млад любовник, който задигнал цялата й колекция.
7
Установено архитектурно понятие във Франция за обозначаване на градските домове на заможни граждани и духовници, построени, за да изтъкнат високия социален статус на семейството. — Бел. прев.
8
Верига изискани сладкарници, известни главно с френските сладки макарон, произведени от белтъци, захар и смлени бадеми; обикновено се слепват по две с крем или сладко. — Бел. прев.