Выбрать главу

Жан-Луи слушаше разсеяно. Не ме попита нищо. Никога не ми задаваше въпроси, когато му разказвах за живопис или изкуство — това, впрочем, се случваше много рядко; просто не го интересуваше.

— Извинявай, ако ти досаждам. Все пак някога следвах история на изкуството…

— Да, но само няколко семестъра.

Изгледах го остро.

След минути излязохме на булевард „Сен Мишел“. Тук се намира Сорбоната, тук за първи път бях видяла Жюлиен — в кафетерията. Внезапно чух отговора на въпроса, който си бях задала сутринта: никога не бих могла да споделя с Жан-Луи тези места, толкова важни за мен. Страхувах се, че ако мина по тях заедно с него, те ще изгубят значението си и ще се повредят.

— Минава пет. Ако искаш, да вземем метрото и да се приберем в хотела — предложих бързо.

— С удоволствие. Не би било зле да си вдигна краката за малко — отговори Жан-Луи. — А после ще пием по един аперитив в „Делмас“, нали?

Кимнах и се насилих да се усмихна. Жан-Луи нямаше вина за меланхоличните ми спомени.

Четири

На следващата сутрин отворих прозореца. Във въздуха се носеше нервно бръмчене. Наведох се да видя какво става на улицата. Много хора вече бяха излезли, повечето теглеха колички за пазаруване или носеха тежки кошници. Седнахме да закусим пред хотела. Лично собственичката ни донесе табла с маслени кроасани и прясна багета и съобщи:

— Днес на улица „Муфтар“[9] има пазар. Трябва да го видите.

— Качество като на улица „Муфтар“ — издекламирахме двамата едновременно и се засмяхме.

— Така се рекламира един търговец на зеленчуци при нас в Сет — обясни Жан-Луи.

Дамата поклати глава.

— Е, дано да изпълнява обещанието си. Никъде няма да намерите по-добра стока от изложената на улица „Муфтар“.

Пазарът ненапразно е най-известният в града. От всички краища на Париж се стичат домакини и любители на хубавото ядене, около сергиите настава истинско стълпотворение. Тук наистина предлагат невероятно разнообразие от плодове и зеленчуци, от средиземноморски маслини и риба.

— Я виж, дори са обърнали всички ягоди с връхчетата нагоре!

Побутнах Жан-Луи и посочих малките щайги с яркочервени плодове, наредени като мозайка. Около тях грееха виолетови патладжани.

Миришеше на зрели ягоди, на чесън и лимони, на сладки печива. Търговците ни заговаряха ту любезно, то грубичко, подканваха ни да пробваме и да се възползваме от сензационните им цени.

— Жалко, че нямаме кухня. Тук бих купувала до припадък. Само помириши това сирене!

Сдъвках парче пикантен saucisson — салам от сурово месо от френскоговорещите области на Швейцария, в другата ръка ме чакаше парче beaufort — сирене от сурово краве мляко, специалитет от Френските Алпи, подадено ми от производител на сирене от съседната сергия. В кафенетата по улицата нямаше нито едно свободно място. Хората си поръчваха по чаша червено вино, оставяха препълнените пазарски торби на земята и обсъждаха какво са купили и къде продават най-доброто Tomme de Chѐvre — твърдо или полутвърдо сирене от козе мляко от планинските региони на Франция.

Към един сцената рязко се промени. Търговците си събраха стоката и я натовариха в колите, терасите на кафенетата се опразниха, пристигнаха улични метачи и започнаха да събират отпадъците. Навсякъде бяха нападали смачкани плодове и увехнали цветя. Служителите по чистотата миеха обилно с вода и пълнеха контейнерите. Грижа на пешеходците беше да си опазят краката сухи.

— Утре сутрин пак сме тук — подвикна ми дебел търговец на риба, явно забелязал съжалението ми, и се засмя сърдечно.

— Опитах страшно много неща и изобщо не съм гладна — въздъхнах аз.

— Какво ще правим тогава?

— Какво ще кажеш да пообиколим малко из този квартал? Ботаническата градина и джамията са съвсем близо.

— И да пием по един ментов чай, той прочиства стомаха.

Не познавах Ботаническата градина, винаги ходех само в Люксембургската, защото харесвах съвършено изработените железни столове.

След няколко минути видяхме короните на високи дървета. Входът се намираше малко по-нататък вдясно.

— Защо всъщност я наричат Ботаническа градина? — попита Жан-Луи, когато наближихме входа. — И защо е разположена в средата на Париж?

— В повечето големи градове има подобни съоръжения. Берлин, Виена, Ню Йорк… — Забелязах информационно табло зад входа и зачетох написаното. — Тази е основана през седемнадесети век по поръка на краля като обществено достъпна градина с лечебни растения. През годините са изграждали нови и нови постройки и са й поставяли все повече задачи.

вернуться

9

Една от най-старите улици в Париж (споменава се за първи път през 1254 г.), типична пазарна улица със запазен средновековен характер. — Бел. прев.