Цяла вечер ровичках в чинията си и поглеждах към Жюлиен с надежда да уловя погледа му. Той стоеше зад тезгяха и наливаше питиета с елегантни движения, посрещаше гостите, целуваше ги по бузата, поздравяваше със сърдечен смях приятели и постоянни клиенти. По някое време в ресторанта влезе руса жена, той отиде да я посрещне и пред всички присъстващи я целуна страстно по устата.
Гледах ги и изпитвах пареща ревност.
— Нищо не ядеш — забеляза накрая Жан-Луи.
— Извинявай. Май слънцето ми дойде твърде много. Не ми е добре. Хайде да си вървим.
Не изкачах Жан-Луи да плати сметката. Буквално избягах от заведението.
Споменът за срещата с Жюлиен окончателно ме разсъни. Нахлузих дънките и една тениска, грабнах якето и тихо излязох от стаята.
На улицата вдишах и издишах дълбоко няколко пъти. Чувствах се виновна пред Жан-Луи — днес беше годишнината от сватбата ни, а аз мислех за друг мъж. Той не заслужаваше подобно отношение. Изправих се нерешително пред портата. На улицата видях само една възрастна жена. Носеше пъстри чорапи и гумени чехли и беше наметната с добре поддържано, черно кожено палто. Косата й бе разрошена, вървеше по средата на платното. Въпреки неугледния си вид излъчваше достойнство. Проследих я с поглед, после се обърнах към площада. „Делмас“ все още беше затворен, персоналът тъкмо подреждаше масите на терасата.
— Добър ден, мадам!
Огледах се и видях келнера, сервирал ни коктейлите първата вечер.
— Добър ден.
— Отваряме след половин час.
Кимнах и продължих. От пазара се чуваше скърцане на стелажи и викове на продавачи. Аз обаче търсех спокойствие. Шмугнах се в една малка уличка. Париж още спеше, цареше тишина. Пред един вход седеше котка. На минаване покрай нея тя измяука. Мекият въздух галеше ръцете ми. Чувах само токовете си по паважа. Вдигнах глава да огледам фасадите. Как не ги бях забелязала досега? Над вратата на месарницата висяха две златни крави, големи колкото кучета. А фасадата на съседната къща беше цялата изрисувана с виещи се лози и човек оставаше с впечатлението, че растат по стената. Видях стари табели с надписи на някогашни занаятчийски работилници. Какви хубави неща можеха да се видят тук! Точно това означаваше за мен Париж: разходка в тихо утро, преди градът да се е събудил истински, отворени сетива, способни да възприемат всичко красиво. Да седя часове наред на малка маса пред някое бистро, да пия кафе със сметана или аперитив. Да се вслушвам в думите на продавача на сирене, който спокойно обяснява на клиентката пред мен предимствата и вкусовете на своите сто и тридесет вида сирене, да усещам как устата ми се пълни със слюнка. Париж означава просто да слезеш на някоя метростанция и да попаднеш в абсолютно непознат квартал. През цялото време знаеш, че си в Париж и щом излезеш на дневна светлина, ще откриеш нещо, което си заслужава да се види. Париж означава да чакаш на дълга опашка пред някое кино още в ранния следобед. Париж означава да откриваш малки площади и задънени улички, каквито са се запазили в почти всички квартали. Често са преградени с порта, зад която бди concierge — и това е Париж! Нерядко късметът те спохожда и ти позволяват да минеш през някой настлан с паваж почти селски двор, където продължават да работят занаятчии, тапицери или златари, а от прозорците се носят звуци на разстроено пиано и ритмични пляскания на учител в балетно училище. Париж, това са многото места, където се пишат истории на малките хора. Париж е кратък флирт с келнер, закачливо нарекъл те „мадмоазел“, макар да знае, че не си. Париж е безкрайно много и за всеки човек означава нещо различно.
При тази мисъл се почувствах умиротворена. На ъгъла видях отворено магазинче за кафе и тютюневи изделия. Поръчах си еспресо. Отпивах и слушах разговорите между клиентите. Тук всички явно се познаваха. Интересуваха се как е съпругът, поправили ли са отоплението. Понякога Париж е същинско село! Поглед към часовника ми подсказа, че съм излязла преди повече от час. Жан-Луи положително се е събудил. Станах, платих си кафето и тръгнах по най-късия път към хотела.
Влязох в градината. Жан-Луи седеше на обичайното ни място. Обърнат към съседната маса, разговаряше с красива жена. Тя отметна глава и се засмя.
— Добро утро — поздравих и седнах.
— Къде беше? — попита доста несдържано той.