— Какво е това? — извика тя и хвана Клотилд за ръката.
— „Сакре Кьор“. Църква. Някой път ще я разгледаме.
Клотилд стисна ръката на Виан и я повлече напред.
Тръгнаха надолу по стълбата с бързи крачки и Виан се съсредоточи, за да не падне.
Най-сетне спряха пред продълговата сграда, разположена на стръмна улица. През портата се влизаше в двор.
— Ох, пристигнахме! Сега всичко зависи от теб.
На Виан й се искаше първо да се отърси от преживяното. Имаше чувството, че е направила истинско околосветско пътешествие. Изведнъж се запита дали ще намери обратния път. От прекомерно любопитство и вълнение изобщо не се бе постарала да запомни откъде минават.
От този ден Виан работеше редом с Клотилд в перачницата на Жан-Баптист Балкон. И в Сен Флоран се занимаваше с прането, ала при вида на планините от мръсни чаршафи и бельо, натрупани върху дълги маси, се уплаши. Непрекъснато пристигаха жени с ръчни колички, натоварени с пране. В голямото помещение работеха около осемдесет жени. Вътре беше горещо и задушно. В грамадни котли съскаше пара. По прозорците се стичаше влага. Навсякъде се носеше острата миризма на белина. В задното помещение се намираше гладачницата. Там беше дори още по-горещо и задушно, отколкото в перачницата. Освен че тук идваха да перат жените от квартала (всяка си наемаше маса за пране), мосю Балкон приемаше прането на чужди хора, които можеха да си го позволят. С това се занимаваха Виан, Клотилд и дузина други момичета и жени. Работата беше трудна, жените бяха яки и силни и мосю Балкон се усъмни дали новото момиче ще се справи с прането — изглеждаше толкова крехко. Ала Виан нави ръкавите на блузата си, подпъхна края на полата в колана, както правеха другите, и се хвана на работа. Мокрите чаршафи бяха много тежки, момичетата непрекъснато топяха ръце ту в гореща, ту в студена вода, затова се напукваха и често кървяха. Ала Виан стисна зъби и издържа. Съвсем скоро вече се радваше на благоволението на мосю Балкон, защото пестеше сапуна. Разбереше ли, че някоя перачка хаби сапун, собственикът побесняваше.
— Повече сапун и по-дълго пране в никакъв случай не правят чаршафите по-чисти, мадмоазел! Точно обратното! Чаршафите се изхабяват по-бързо. Един чаршаф трябва да издържи сто и двадесет, сто и тридесет пранета. Ако се скъса преди това, вината е само във вашето пилеене!
Много от жените пиеха вино още от сутринта — мосю Балкон не възразяваше, а те се развеселяваха. Тогава пееха и си разказваха мръсни истории. Друг път обаче започваха караници и нерядко се стигаше до сериозни свивания.
След първия си работен ден, след десет часа жулене, накисване, плакнене, изстискване, изпъване и мъкнене до сушилните, Виан се изтощи до крайност, всички кости я боляха и имаше чувството, че никога вече няма да може да си вдигне ръцете. А й предстоеше почти едночасово ходене до хотела край Бастилията.
— Как запомни пътя? — попита тя Клотилд, когато си тръгнаха след края на първия работен ден.
Нямаше представа в каква посока да поеме. Ръцете я боляха ужасно, въпреки че Клотилд й бе дала от мазния мехлем, за да се намаже хубаво след работа. Вдъхна жадно свежия въздух — истинска благословия след влажната горещина в перачницата.
Клотилд й обясни, че градът е разделен на райони — arrondissements. Перачницата се намира в осемдесети, хотелът им е в дванадесети. Между тях са десети и единадесети.
— Ориентирай се по площадите и по големите булеварди. Площадът на Бастилията, Площадът на Републиката, после по булевард „Магента“ до метростанцията „Барб“ — в момента сме точно тук, виждаш ли? После малко нагоре по улица „Клинянкур“ и сме си вкъщи. По обратния път е същото.
— Къде е Ботаническата градина?
— Нямам понятие. Питай някой друг.
През първата седмица Виан не видя нищо от Париж освен пътя до перачницата. След работа бе твърде уморена, за да направи дори една излишна крачка. Беше благодарна на Клотилд, че първата сутрин й показа поне околностите на „Сакре Кьор“. Сега се радваше, когато намираше най-прекия път към къщи и можеше да се наспи. Още първата неделя обаче, след като си изпра дрехите, попита Клотилд как да стигне до Сена и не повярва, когато чу, че реката е само на една пряка от хотела.
— Какво? Веднага ще отида да я видя!
— Дано не се объркаш — извика подире й Клотилд.
Виан лесно намери реката, която лениво влачеше водите си под многото мостове. Вляво от нея по протежение на брега се простираше парк със стари дървета. Учуди се защо мирише така силно на вино, но скоро откри безброй бъчви, наредени по кейовете, а зад тях складове за вино. Седна на една пейка на слънце. За първи път, откакто бе дошла в Париж, разполагаше с малко време само за себе си. Досега всичко вървеше добре, късметът я съпътстваше. Замисли се за Сен Флоран и за семейството си. Майка й сигурно много се тревожеше за нея, но междувременно навярно бе получила писмото й — Виан го написа още първия ден след работата в перачницата. Само няколко реда: добре е, намерила си е стая и работа. Париж е фантастичен. Тайно се надяваше майка й да прояви разбиране. Потънала в мисли, тя наблюдаваше хората, които минаваха покрай нея. Появи се пастир с малко стадо кози и Виан си купи парче сирене. Вечерта щеше да го сподели с Клотилд.