— Тогава елате с нас на бала, там ще откриете стотици перачки.
Стресната, закри уста с ръка. Какви ги дрънкаше?
Той отново се надигна леко, което не беше никак лесно в теснотията.
— Ще танцувате ли с мен на бала?
За Виан следващият час протече в бъркотия от чувства. Дейвид Марлоу Скот познаваше много хора и с всекиго разменяше по някоя дума. Очевидно беше популярна личност — постоянно някой го потупваше по рамото и го поздравяваше. Докато вниманието му не беше посветено на нея, тя го наблюдаваше и каквото виждаше, й харесваше. Той се смееше често, в движенията му имаше естествена елегантност. Доколкото Виан разбра, повечето му бяха приятели и всички говореха за бои и кой търговец предлага най-добрите четки. Щом поредният приятел се отдалечаваше, той се обръщаше отново към нея и започваше да я разпитва: откъде идва, в коя перачница работи, кое е любимото й място в Париж.
— Градината на растенията, съответно Ботаническия институт.
— Наистина ли? Никой не ми е отговарял по този начин. Повечето споменават Айфеловата кула или Бон Марше[13].
— Какво е Бон Марше?
— Големият магазин! Не го ли знаете?
Виан поклати глава.
— Там е много скъпо за нас, но един ден непременно ще отидем — подхвърли Клотилд.
— Избраха кралицата! — съобщи един мъж, застанал под отворената врата. — От момичетата на Малушон.
— Сигурно е малката Виолета. Красива като картинка — въздъхна Клотилд.
— Малушон? Пак е дал подкуп! Винаги печели някоя от неговите! — провикна се един от келнерите и избухна в груб смях.
— Какво искаш да кажеш?
Едър мъж се надигна и опря юмруци върху масата. Кипеше от гняв.
— Внимавайте, това е секретарят на Малушон — прошепна Клотилд. — Ще стане разправия.
Тя издърпа Виан да стане и я повлече доста грубо през тълпата, набързо разделила се на два ругаещи се лагера.
Излязоха на площада и Виан се огледа.
— Нима искахте да ме оставите съвсем сам сред голямата опасност? — попита обвинително Дейвид Мароу Скот, озовал се внезапно до тях. — Някой ще ми каже ли за какво се скараха изведнъж?
— Въпрос на чест, мосю — отговори с достойнство Клотилд.
Виан се засмя. Радваше се, че ще продължи да разговаря с този мъж. Той й харесваше. Не само изглеждаше добре, а и имаше чувство за хумор.
— Отиваме на танци — обяви Клотилд.
— Ще ви придружа — кимна Дейвид и погледна Виан така, че тя се смути. — О, не се притеснявайте, ние, англичаните, сме олицетворение на учтивостта и рицарството. Освен това моят интерес е чисто професионален — заяви той и предложи на момичетата да го хванат подръка.
Последната му забележка подразни Виан. Е, добре, нека интересът му към нея да е чисто професионален. Тя и без това няма време за връзка с мъж.
Изкачиха се по хълма и се спуснаха от другата страна към танцовата зала на улица „Де Солс“. Още отдалеч чуха музиката и стъпките на танцуващите. С отварянето на вратата ги блъсна горещина, примесена с миризма на тютюн и вино. Беше пълно, всички места бяха заети. Дейвид мигом прегърна Виан и двамата се понесоха по танцовата площадка. Танцуваха не само един танц, а много, докато Виан се задъха. Седнаха на една маса и пиха по чаша вино. Алкохолът я замая.
— Вижте, кралицата от миналата година — тя посочи красива жена на съседната маса, която носеше ешарп с цветовете на трикольора и боне от най-фина дантела. — Майка й също е перачка, работи при мосю Балкон, където работя и аз, и също е била кралица на Париж.
— Да знаете, аз бих избрал вас. Вие сте много по-красива — отвърна той и тя неволно се засмя. Това май излизаше извън професионалния интерес. Танцуваха още, Дейвид я притискаше по-силно от необходимото. Близостта на мъжкото тяло й беше чужда, но не и неприятна. Той внимаваше някой да не я настъпи или да я блъсне. Отправяше отровни погледи към всеки мъж, осмелил се да я покани на танц. „Не го прави, когато канят Клотилд — помисли си щастливо Виан. — Напротив, радва се, когато оставаме само двамата.“
Прибраха се почти на разсъмване. Виан беше готова да танцува още цяла вечност и да седи на една маса с Дейвид, същевременно се чувстваше уморена до смърт и малко пияна. Беше най-добре да се прибере и да си легне. Но как да се сбогува с мъж, с когото се е запознала едва преди няколко часа и много иска да го види отново? Нямаше опит в тези неща.
13
Le Bon Marche — универсален магазин в седми район, основан през 1838 г., първият универсален магазин в историята, днес един от най-добрите във Франция. — Бел. прев.