Дейвид й отвори вратата и въздъхна облекчено.
Без да каже дума, пристъпи към нея, привлече я към себе си и я целуна. Предишната вечер, докато се въртеше в тясното си легло, Виан си представяше какво ще е да целува Дейвид, да усеща устните му върху своите, ръцете му върху тялото си. Ала когато се стигна дотам, се оказа съвсем различно: много по-прекрасно, нежно, изпълнено с безпомощна страст. Дъхът й се ускори, коленете й поддадоха и тя се облегна на него. Той я вдигна на ръце и я отнесе до леглото с червеното одеяло. Положи я върху завивката и се наведе да я погледне. Очите му тъмнееха от страст.
— Трябва да те предупредя, че аз не съм обикновен мъж — проговори той с уста плътно до нейната.
— Знам — отговори тя и го притегли към себе си.
Той обаче я отблъсна.
— Искам да си наясно: за мен живописта ми е по-важна от всичко останало. Не съм мъж за женене. Понякога занемарявам всичко друго, за да рисувам — тогава дни и седмици не може да се говори с мен. Тогава никой няма право да ме смущава. Мисля, че ти искаш нещо друго.
Виан си спомни с лека тревога как предишния ден той бе заявил с почти брутална прямота, че за него живописта е по-важна от всичко. Само след миг отхвърли тази мисъл.
— В момента искам само теб — пошепна тя и го привлече към себе си.
Дванадесет
Следващите седмици бяха изпълнени с любов. Обикновено Дейвид я чакаше пред перачницата на улица „Лаба“. По лицето му често имаше пръски боя, защото през целия ден беше рисувал. Отиваха в неговото жилище, понякога и в нейното. Клотилд често отсъстваше — прекарваше вечерите при Жано.
Времето се затопли и двамата, хванати за ръка, правеха дълги разходки из Париж. С Дейвид до нея градът стана още по-красив. Дойде пролетта, с нея и слънчевите дни. Париж искреше и се показваше откъм най-хубавата си страна. Възпяваха го като град на любовта, но Виан едва сега разбра какво означава това. Когато Дейвид беше до нея, птиците пееха само за нея, слънцето позлатяваше покривите още по-силно, уличните фенери хвърляха още по-мека светлина върху тротоарите.
Той започна да я рисува. Тя вече знаеше, че за него е повече от модел, след който ще дойде друг. Нарисува първата си картина, докато тя спеше. На следващата сутрин й показа какво е сътворил и в първия миг тя се уплаши. Нима се стигна дотам? Нарисувала я бе и щеше да я отпрати.
— Не издържах. Трябваше да те нарисувам. Но това е само малка студия. Ще те нарисувам още много пъти. Харесва ли ти?
Виан кимна. На картината тя спеше, лицето й леко се усмихваше. Бе положила ръка върху бузата си.
— Страхувах се, че няма да ти хареса. Не картината, а защото те рисувам. Ще ми обясниш ли?
Тя се опита да му опише опасенията си.
— Смятах, че гледаш на мен само като на модел. Но вече те обичах и щеше да ми е твърде малко. Нямаше да го понеса.
Той се засмя и я прегърна. Тя скри лице в рамото му и вдъхна дълбоко аромата му.
— Няма да се отървеш толкова лесно от мен — той вдигна лицето й, за да я целуне.
Когато имаха пари, двамата обикаляха кафенетата и баровете на Монпарнас, посещавани от хората на изкуството. Скоро Виан се движеше съвсем естествено в света на артистичната бохема — там се срещаха твърде много ексцентрични личности в странно облекло, понякога с лоши маниери. Повечето от тях я забавляваха. Тя харесваше безусловния начин, по който те държаха на ексцентричността си, често израз на артистичната им природа. Слаб като върлина художник никога не ядеше нищо и неизменно се движеше с откраднато колело. Веднъж Виан се уплаши до смърт, защото от кожената яка на една дама се подаде мишка. Присъстващите й обясниха, че мишката принадлежи на съпруга на дамата и двамата никога не излизат без животинчето. Друг от приятелите на Дейвид цяла зима ходеше с костюм на горила — беше го заменил срещу една от рисунките си.
Повечето от тези хора работеха много упорито. Ако си бяха избрали други професии, сигурно щяха да печелят и пари, и уважение, но те бяха хора на изкуството: художници, певци, танцьори, поети. Спечелеха ли малко пари, ставаха най-щедрите хора, които Виан беше срещала някога. Канеха приятелите си в затруднено положение; следващия път ставаше обратното.