— Въпреки това — възразих немощно.
— Още не съм свършила. Признавам, в началото на двадесетте чувствата са интензивни и човек навярно тъгува цял живот по първата си любов, но и на по-късна възраст има любов. Погледни мен. Помисля ли за Джеймс, цялата се разтрепервам.
— Толкова ти завиждам… — Думите излязоха от дълбочината на сърцето ми. — При мен в момента всичко върви наопаки. Следващата година навършвам четиридесет и нищо не е такова, каквото би трябвало да бъде. Нищо в живота ми не ми доставя истинска радост. Нямам деца, работата ми не ме вълнува, не харесвам това жилище, пътуването с Жан-Луи беше пълен провал въпреки големите ми очаквания. Като си представя, че това ще продължи и занапред, направо се скапвам от самосъжаление.
— Какво ще кажеш за онази картина? И за Етиен?
— Само да знаеш… — изкисках се.
— Кажи ми — подкани ме Каро.
— Написал ми е писмо. Спокойно мога да кажа, любовно писмо. Той е толкова страхотно старомоден, истински джентълмен. Прави ужасно мили комплименти.
— Звучиш, сякаш си влюбена.
Зяпнах.
— Мислиш ли? Не, това е абсолютна глупост. Пофлиртувахме малко. Той ме гледаше по определен начин… От много време насам за първи път изпитах чувството, че съм специална. Той не ми излиза от главата, признавам.
— А писмото?
Отидох да го взема от бюрото и го подадох на Каро. Докато тя четеше, аз си налях вино.
— Писмото е… очарователно — промълви тя.
— Мъжът е очарователен. Изглежда добре. Впрочем, няма коремче, защото кара състезателно колело.
Каро ме удари с писмото.
— И какво е готов да направи господинът, за да те види отново? — попита шепнешком. — „Само да знаете какво съм готов да извърша, за да ви видя отново!“. Навярно ще ограби банка? Не, знам: ще открадне картината от музея!
Каро избухна в смях.
— Не съм го питала. Никога не би направил подобно нещо. Той е джентълмен.
— Което не може да се твърди за Жан-Луи.
Каро и Жан-Луи не се обичаха особено, това стана ясно още при първата среща, когато тя ме измъкна от колата му. Каро намираше Жан-Луи за малко скучен, а Жан-Луи намираше Каро за превзета. Обикновено го защитавах пред нея, днес обаче нямах желание.
— Той ме смята за побъркана, защото търся коя е жената на картината.
— Той иска да те държи в подчинение. Не понася да има до себе си силна жена. Жена, която е нещо особено.
— Много ти благодаря за комплимента.
— Знаеш какво имам предвид. Той беше против да се върнеш в Париж и да си продължиш следването.
— И родителите ми бяха против.
— Родителите са си родители. Той обаче е твой мъж. Разказа ли му за Етиен?
— За Бога!
— Но той се среща с Франсин.
— Днес ги видях. Обикаляха с колата.
Каро се хвана за главата.
— Не мога да повярвам! Защо позволяваш да ти причинява това?
— Всъщност не правят нищо лошо.
— А къде е сега?
Стреснах се.
— Нима смяташ, че е при нея?
Каро вдигна рамене. В този миг звънна мобилният й телефон.
— Джеймс е! Извини ме за малко.
Чух двамата да си шепнат развълнувано и да си разменят любовни думи.
— И аз те обичам — заключи Каро и затвори телефона.
— И аз искам това — чух се да казвам. — Искам любовен шепот по телефона, искам да се чувствам обичана. Проклятие! Защо всичко е толкова гадно!
Очите ми отново се напълниха със сълзи. Не беше нужно да ги крия от Каро.
Тя ме прегърна утешително.
— Трябва да тръгвам — каза след малко. — Вече е късно. А ти отивай в леглото. Ела, ще ти помогна.
На път към спалнята се наложи да се хвана за нея.
— Толкова се радвам, че те имам! — Завалях думите. — С теб мога да говоря за всичко. И аз не знам какво става с мен. Навярно е от хормоните. Възможно ли е да съм влязла в критическата възраст?
— Мили Боже, ти си напълно объркана! Според мен се налага да си изясниш някои неща, но не тази вечер. Легни си и се наспи хубаво. Утре светът ще изглежда съвсем друг.
— И баба ми казваше същото.
Сгуших се в леглото и веднага заспах.
Двадесет и едно
Този път нямаше съмнение. Виан беше напълно сигурна, че е забременяла. Месечното й неразположение не идваше за трети път. И преди й се беше случвало да закъснее, затова отначало не се разтревожи много. Бе пресметнала през кои дни има голяма вероятност да забременее, водеше си календар. През тези дни избягваше да се вижда с Дейвид, защото знаеше, че не може да му устои. Беше прекрасно да се люби с него. През другите дни използваше песар. Бе научила за тези неща от Тинеке, бивша колежка от перачницата на мосю Балкон. Тинеке идваше от Холандия, там много жени използваха песари за предпазване от забременяване. И понеже жените в перачницата на мосю Балкон говореха открито за тези неща, Виан узна как да се пази. Тинеке знаеше също откъде се купуват малките гумички, съвсем дискретно, разбира се.