Досега всичко вървеше добре. Този път обаче беше различно. През последните седмици Виан преживя вихрушка от чувства. Изпитваше дива паника при мисълта да каже на Дейвид, че очаква дете. После я заливаше луда радост: ще има дете, свое дете, ще го обича и ще се грижи за него. Искаше деца. Защо не сега? Седмиците минаваха, без да предприеме нищо.
Тази сутрин усети леко теглене в корема и се втурна към тоалетната с надежда тегленето да означава начало на менструацията. Ала не откри и най-малка следа от кръв и реши най-сетне да отиде на лекар, за да знае какво става.
Сега седеше в чакалнята пред кабинета на доктор Берто на улица „Фрошо“, на ъгъла с площад „Пигал“. Около нея седяха други жени — и съвсем млади, и по-възрастни, уморени и несигурни, по лицата им личаха същите чувства като нейните. В сърцето й пропълзя страх. Нервно задърпа прясно изгладената си кърпичка и дантелата се скъса. Докторът извика поредната пациентка. Жената до нея, най-много на седемнадесет години, се изправи и й хвърли умолителен поглед, сякаш Виан знаеше как да й помогне. Идваше и нейният ред. Много скоро щеше да научи истината и да престане да затваря очи пред състоянието си. Край на лъжливите обяснения и на надеждата, че се е заблудила.
— Приемете моите благопожелания — каза й доктор Берто след прегледа, макар да знаеше, че далеч не всичките му пациентки изпитват щастие от вестта, че очакват дете.
Беше се научил да пренебрегва този факт.
Лекарят й бе препоръчан от Клотилд. Самата тя много искаше да си има дете, все пак с Жано бяха женени от четири години, но досега все не се получаваше.
— На колко сте години? — осведоми се докторът. — На двадесет и шест? Време ви е. Напълно здрава сте и всичко ще е наред. Ще се видим пак след четири седмици.
Виан излезе от кабинета. По стълбата се спъна и едва успя да се хване за парапета. Беше й едновременно горещо и студено. Откопча най-горното копче на жакета си, макар да беше краят на октомври. На улицата пое дълбоко дъх.
„Ами сега? — запита се. — Искам да родя детето на Дейвид, искам да обичам този малък човек, да се грижа за него. Ала Дейвид не бива да узнае.“ През последните години няколко пъти подхващаше разговор за женитба. Не я интересуваше дали той ще я осигури материално — междувременно бе свикнала сама да се грижи за себе си. Но си мечтаеше за семейство и за дете. Всеки път Дейвид я прекъсваше рязко.
— Пак ли започваш? Бракът означава да имаме деца. Не искам семейство, нали знаеш. Още не.
За него темата беше изчерпана. Враждебността му към семейството и децата стигаше дотам, че те не намираха място в картините му.
Главата й бучеше. Как да родя нашето дете, без той да забележи? Божичко, това означава, щом бременността започне да ми личи, да престана да го виждам. Как ще го направя? Не мога да се откажа от него! Но няма да се откажа и от детето! Пресметна кога най-вероятно се е случило и си призна, че през последните месеци е проявявала небрежност към предпазните мерки. Сякаш неосъществимото желание за дете бе взело връх в тялото и сърцето й.
„Как да кажа на Клотилд? Тя толкова иска дете, но кой знае защо, при нея не се получава, а аз стоя тук, пред кабинета на доктор Берто, и съм бременна. Всичко би могло да е толкова хубаво…“
Есенният ден беше прекрасен. Слънцето се подаде иззад облаците. Виан вдигна лице към топлите лъчи и внезапно усети цялата им сила, съсредоточена върху корема й под тъмната пола. Положи ръка върху корема и внезапно от гърлото й се изтръгна нервен смях. Един мъж я блъсна, свали шапка и се извини. Виан се прилепи към стената на близката къща. Мислите в главата й все още се въртяха лудо и въртележката никога нямаше да спре. Беше бременна от Дейвид. Тя беше бременна, а Клотилд не беше. Тя беше бременна, но Дейвид не искаше да имат дете. Сигурно ще я накара да отиде при някоя акушерка. Не, и дума да не става! Виан знаеше от жените в перачницата колко опасен е нелегалният аборт. Едва миналата година малката Шарлот, гладачката, почина от загуба на кръв. Не, няма да позволи да й махнат бебето. Не само защото е опасно. Тя е на подходяща възраст да стане майка, детето в корема й е от мъжа, когото обича. Какво да направи? Не можеше да роди дете и да остане с Дейвид. Не можеше и да го напусне. И двете възможности щяха да разкъсат сърцето й.