— Причините за това решение не ме засягат, предполагам?
Виан реши да бъде честна докрай.
— Бащата на детето не знае, че съм бременна, и не бива да узнае. Както ви е известно, не съм омъжена.
Албер се почеса по главата.
— Имате ли представа как ще живеете след раждането на детето?
Виан схващаше, че въпросите му не изразяват някакви морални съмнения. Той беше истински човеколюбив учен и добър приятел. Мислеше за нея, тревожеше се как ще работи и същевременно ще гледа детето си. Обясни му, че възнамерява да остави бебето при дойка някъде в южната част на страната.
По време на дългия разговор с Клотилд предишната вечер бе стигнала до това единствено възможно решение. Няма да роди детето си в Париж. Ще го остави под грижите на добра дойка. Клотилд вече знаеше къде да отиде приятелката й — при бившата им прислужничка, млада жена с голямо сърце, също бременна, затова се връщаше в провинцията.
— На юг значи. Сигурно ще искате да го посещавате често — продължи да размишлява на глас Албер.
— Ще ходя при него при всяка възможност.
— Краят на седмицата е много кратко време. Само пътуването с влак…
Виан кимна. Знаеше това и то я безпокоеше.
— Бихме могли да се уговорим през седмицата да оставате по-дълго вечер, а петъкът да е свободен, да речем на всеки две-три седмици.
Виан си отдъхна.
— Благодаря ви — пошепна тя, едва удържайки сълзите си.
— Добре, но първо ще помисля къде да ви настаня. Ще разпитам колегите.
— Знаете ли, ако не бях влюбена в друг мъж и ако вие не бяхте толкова стар, непременно щях да избера вас.
След две седмици Албер й съобщи, че в Ботаническата градина в Тулуза има свободно място за служителка.
— Не си го представяйте както при нас. Там е по-скоро обществен парк. Ще работите в управлението, а това означава всичко: поддържане на градината, счетоводство, библиотека…
— Звучи чудесно. Кога мога да започна?
— Следващата седмица, ако искате. Има даже свободна стая в къща точно до парка.
Виан не се удържа и целуна Албер по бузата. Досещаше се, че стаята не е паднала от небето, а Албер е задвижил лостовете, за да я намери.
— Веднага ще си събера багажа.
Беше крайно време да напусне Париж. Дейвид се връщаше само след десет дни.
С помощта на Клотилд Виан намери наемателка за жилището на пасаж „Котен“. Мими, съвсем млада жена, пристигнала в Париж само преди няколко дни, не познаваше жива душа. Клотилд я бе срещнала случайно и я взе под крилото си, точно както преди десет години направи с Виан.
Радваше се, че ще запази малкото си жилище. Стаята с мъничка кухня и тоалетна в коридора се беше превърнала за нея в роден дом. През годините я бе обзавела удобно. Хубаво беше да споделя стаята с Клотилд, но още по-хубаво беше да я има само за себе си. Това място бе нейното убежище. В шкафа бяха наредени няколко ризи на Дейвид, на мивката стоеше четката му за зъби. Денем Виан застилаше леглото с пъстра покривка в цветовете на Юга. Имаше маса и два стола, малък гардероб и кресло — след работа се настаняваше там да чете. В кухнята до печката, в отворен нисък шкаф, държеше посуда и хранителни продукти. Особено се гордееше със завесите: макове на светъл фон. Един ден бе открила плата на пазара и съседката, която имаше шевна машина, й уши завеси. Когато слънцето огряваше тънката материя, Виан се чувстваше на поляна с цветя. Зад къщата се простираше терасовидна градина. През прозореца й се виждаше цялата тясна, стръмна стълба в края на улицата. Е, само през зимата, защото през другите сезони разлистените дървета закриваха фасадите на горните къщи. Тогава и камбанарията на „Сакре Кьор“ изчезваше зад зелена дреха. През лятото всички прозорци бяха отворени и се чуваше какво правят съседите, все едно дали се караха, тракаха със съдовете или пускаха радиото. Виан живееше в подножието на стълбата, почти всеки ден се изкачваше или слизаше по стъпалата. Знаеше, че тази стълба е любим мотив на художника Утрило[32]. Наоколо се разполагаше живописният квартал с тесни павирани улички, виещи се към хълма Сакре Кьор. Пазаруваше от съседните магазини, търговците я познаваха и я поздравяваха приятелски. Собственичката на магазинчето за сирене отсреща произхождаше като нея от Севените. Откакто разбра откъде е Виан, мадам Мортие й продаваше само най-хубавото сирене, дори й позволяваше да пазарува на кредит, когато парите не стигаха. Младата жена не желаеше да се откаже от този малък рай сред шумния голям град. Къде да си прибере багажа? Пък и нали ще се върне след няколко месеца.