Най-трудното беше да съобщи на Дейвид. Написа му писмо. Обясни, че я местят за няколко месеца на юг, предстои й нещо като инспекция и ще обикаля различни ботанически градини. Нарочно не му съобщи постоянен адрес, за да не я последва.
Дейвид сигурно щеше да се разгневи и да се пита защо не го е изчакала. Вероятно ще спре да рисува, защото тя ще му липсва. Но в Кан Виан видя достатъчно готови картини за изложбата, освен това той й бе писал, че голямото му произведение „След бала“ е завършено.
Мълчаливо прие, че той също й липсва и се страхува от дългата раздяла. Дали щеше да издържи? Сега най-важното беше да роди детето и да го настани на добро място.
Отсега нататък разделите и копнежът щяха да бъдат част от живота й. Достатъчно трудно беше да понася отсъствието на Дейвид. Дори само представата как детето й расте при чужда жена предизвикваше пристъпи на безпомощен плач. Как ще се справи? Усещаше в корема си първите движения на бебето — те я сближаваха още повече с малкото същество. Мисълта да го остави някъде далеч беше чудовищна. Опитваше се да си представи момента на раздялата: тя ще се качи във влака сама и ще замине за Париж. Не й се удаваше. Обземаше я ужас, чувството за вина, което отсега изпитваше пред детето си, заплашваше да я надвие.
Налагаше си да се овладее. Живееше сама и се гордееше с това. Справяше се и този факт й вдъхваше сили. Сама вземаше решения, отказала се бе от семейството си, за да стигне дотук. Сега се налагаше да вземе навярно най-трудното решение в живота си. Не пожелаваше на никоя друга жена да се озове в нейното положение. Постъпваше по единствено възможния начин. Знаеше колко много деца растат при дойки. Често беше виждала такива деца в Сен Флоран. А Агнес беше жена със златно сърце и щеше да обича детето й наравно със своето.
Стигнеше ли до тази точка в размишленията си, в сърцето й неизбежно покълваше надежда: един ден може би ще разкаже на Дейвид за тяхното дете и той ще бъде готов да го приеме.
Двадесет и шест
В началото на март Виан уреди всичко и взе влака за Тулуза. Една от последните й задачи преди заминаването беше да разшири всичките си поли с помощта на съседката, защото коремът й растеше бързо. Съседката не й задаваше въпроси. Доста жени заминаваха преди края на бременността си и един ден се завръщаха без дете.
Докато влакът се движеше през предградията на Париж, сърцето й се пълнеше с болка. Не й се искаше да напусне града. Предстоеше й нов етап от живота, отново щеше да е сама, но това не я плашеше. Един ден щеше да се върне.
Започващото лято на юг беше завръщане към детството. Веднага се почувства у дома си. Вечер лежеше в леглото си, слушаше песните на щурците и си спомняше нощите в Сен Флоран. Работата й спореше, даже садеше растения, докато вече не можеше да се навежда. Бременността не я затрудняваше, само при силна горещина се чувстваше замаяна. Водеше тих, самотен живот, вършеше си работата и се подготвяше за раждането. В ботаническата градина на Тулуза научи много неща, защото й позволяваха да се занимава почти с всичко.
През свободните дни правеше излети в околността. Веднъж взе автобуса на изток и стигна до горите на Севените. Вълнението й при вида на добре познатите табели на селищата се пренесе върху детето и то се раздвижи. Автобусът спря в Андюз. Виан развълнувано се запита дали да слезе и да вземе следващия автобус, но в крайна сметка си остана на мястото и продължи. Заминала бе оттук преди почти десет години. Един ден щеше да намери смелост да се върне в Сен Флоран и да види родителите си. Не обаче като бременна. Автобусът продължи към Алес, главния град на Севените. Виан слезе и седна в едно кафене на пазарния площад, познато й от някога. Не й се вярваше да срещне някого от семейството си, но въпреки това беше неспокойна. Поръча си лимонада, после се върна на спирката и зачака автобуса за Тулуза.
В началото на юни раждането вече предстоеше. Виан се сбогува с новите си колеги и се отправи към малкото село близо до Маноск в планинския масив Люберон, където живееше Агнес. Младата жена дойде да я посрещне на автобусната спирка и Виан все едно погледна в огледало: издут корем, тромави движения… Стана й приятно да види друга жена, запозната с чувствата на бъдещата майка. Бащата на детето на Агнес работеше в гаража на Жано. Лъскаше автомобилите и правеше дребни ремонти. Много държеше да се ожени за Агнес, но тя не искаше.
— Той няма осемдесет години — обясни тя на Виан. Затова бе предпочела да се върне във фермата на родителите си. Там щеше да израсне и детето на Виан.