Зад ръба на завесата беше вътрешната стена на театъра. Погледнах надолу и видях малък прозорец. Точно така: прозорецът не беше на нивото на очите, беше по-ниско. Не беше на нивото на очите и за мъжете на масата.
Избърсвам потта от челото си с крайчеца на завивката. Убедена съм, че съм права. Сънят беше съвсем точен. Онзи прозорец беше странен. На него нямаше перде. Повечето театри нямат прозорци, не и в залата. Аз трябваше да погледна надолу, за да го видя, а мъжете — нагоре. Беше между двете нива, по средата. Като се стъмни, вече не можех да виждам нищо. Но преди това, когато бях Джулиет в съня си и лежах в леглото, и онзи мъж режеше дрехите ми с ножица, можех да видя какво имаше отвън. Заковах погледа си там, опитвайки се да не мисля за това, което ставаше, за онова, което щеше да стане…
Отхвърлям завивката и усещам как студеният нощен въздух обхваща тялото ми. Знам какво съм видяла през малкия прозорец на театъра. Знам и какво видях през прозореца на твоя хол, Робърт. И защо сънувах съня, който току-що ме събуди; сега вече знам какво означава всичко в него. Това променя всичко. Нищо не е така, както си го представях. Мислех, че знам как е било. Не мога да повярвам, че съм била на толкова погрешен път.
О, боже, Робърт. Трябва да те видя и да ти разкажа всичко — как съм го разбрала, как съм подредила мозайката. Трябва да убедя сержант Зейлър пак да ме заведе в болницата.
20
8 април 2006
РЕДАКТИРАН ЗАПИС НА РАЗПИТ
ПОЛИЦЕЙСКИ УЧАСТЪК, СПИЛИНГ
8 АПРИЛ 2006 г., 8:30 ч.
Присъстват: старши следовател Шарлот Зейлър (Ш. 3.), младши следовател Саймън Уотърхауз (С. У.), госпожица Наоми Дженкинс (Н. Дж.), госпожа Джулиет Хауърт (Дж. Х.).
Дж. Х.: Добро утро, Наоми. Как казваха хората? Трябва да спрем да се виждаме така. Двамата с Робърт казвали ли сте си го някога?
Н. Дж.: Не.
Дж. Х.: Разчитам на теб да ми помогнеш да набием малко мозък в главите на тези глупаци. Тази сутрин всички са се събудили, убедени, че аз съм някакъв порно магнат (смее се). Абсурд.
Н. Дж.: Вярно ли е, че си се запознала с Робърт в магазин за видеотехника?
Дж. Х.: Защо й е на една жена да върти фирма, която печели от изнасилването на други жени? (смее се). Макар че човек може да си каже, че ако някой е способен да размаже мозъка на мъжа си с огромен камък, то той е способен на всичко. Ти вярваш ли, че съм въртяла такъв бизнес, Наоми? Мислиш ли, че съм продавала билети на мъже, които са искали да гледат как някой те изнасилва? Книжни билети, които се късат на вратата, както когато ходиш на кино? Колко смяташ, че си струвала?
С. У.: Престани.
Н. Дж.: Знам, че не си участвала. Кажи как се запознахте с Робърт.
Дж. Х.: Ти вече знаеш, разбрах.
Н. Дж.: В магазин за видеотехника ли?
Дж. Х.: Oui18. Si19. Положителен отговор.
Н. Дж.: Кажи ми.
Дж. Х.: Току-що ти казах. Ти да нямаш алцхаймер?
Н. Дж.: Ти ли го заговори или той теб?
Дж. Х.: Фраснах го по главата с едно видео, замъкнах го вкъщи и насила го накарах да се ожени за мен. Смешното бе, че през цялото време той викаше: „Не, не, аз обичам Наоми.“ Това ли искаш да чуеш? (смее се). Историята на моето запознанство с Робърт. Представи си горкичката аз, стоя на опашка пред касата, стиснала видеокасета в изпотените си лапи и цялата се треса от нерви. От цяла вечност не бях излизала от вкъщи. Обзалагам се, че не можеше да си ме представиш като нервна развалина. Я ме вижте сега — аз съм истинско вдъхновение за всички.
Н. Дж.: Знам, че си преживяла нервен срив и знам защо.
(дълга пауза)
Дж. Х.: Така ли? Що не споделиш?
Н. Дж.: Продължавай. Значи стоиш на опашката.
Дж. Х.: Стигнах до касата и установих, че съм си забравила портмонето. Сякаш бе настъпил краят на света. Първото ми излизане — родителите ми бяха много горди, — а аз да се проваля, като забравя да си взема парите. За малко да се подмокря, наистина. Знаех, че ще трябва да се прибера с празни ръце и да призная провала си, знаех и че вече няма да посмея да изляза отново. (Пауза.) Започнах да плещя нещо на касиерката, не помня какво. Май само се извинявах, не знам колко пъти. За всичко съм виновна аз. Питай добрите следователи тук. Аз съм кандидат-убийца и театрален порно предприемач. Но да се върнем на историята: по едно време някой ме потупва по рамото. Робърт. Моят герой.
Н. Дж.: Той плати касетата.