Дж. Х.: Плати за филма, събра ме от пода, заведе ме до вкъщи, вдъхна ми увереност, вдъхна увереност и на родителите ми. Господи, те с четири очи гледаха да се отърват от мен. Защо мислиш се ожених за Робърт толкова бързо?
Н. Дж.: Било е вихрена любов, предполагам.
Дж. Х.: Да. Но какво предизвика вихъра? Ще ти кажа: родителите ми не искаха да се грижат за мен, а Робърт искаше. Състоянието ми не го плашеше така, както плашеше тях. Лудост в семейството.
Н. Дж.: Не го ли обичаше?
Дж. Х.: Обичах го, разбира се! Аз бях пълна развалина. Бях се отказала от себе си, бях си доказала без капка съмнение, че не струвам пукната пара. А Робърт се появи и ми каза, че греша: изобщо не съм била безполезна, просто съм преживяла тежък период и някой трябва да се грижи за мен известно време. Каза, че някои хора не били създадени да работят, че аз вече съм постигнала това, за което повечето хора работят цял живот. Обеща да се грижи за мен.
Н. Дж.: Това голямо постижение, за което е говорил — имал е предвид твоите грозни глинени къщички ли? Виждала съм ги. Във вашия хол. В шкафа със стъклените врати.
Дж. Х.: Е, и?
Н. Дж.: Нищо. Само ти казвам, че съм ги виждала. Странно. Работата ти те е докарала до нервен срив, а ти засипваш целия си хол с тези модели. Не ти ли напомнят? Не събуждат ли спомени, които би предпочела да забравиш?
(Дълга пауза)
Ш. 3.: Госпожо Хауърт?
Дж. Х.: Не се месете, сержант. (Пауза.) В живота ми е имало възходи и падения, но дали искам да ги изтрия от паметта си? Не. Наречи ме суетна, ако искаш, но за мен е важно да се захвана за някакъв род доказателства, че съм съществувала. Нали не възразяваш? За да знам, че не съм си въобразила целия си скапан живот.
Н. Дж.: Това мога да го разбера.
Дж. Х.: О, как ме ощастливи. Не съм сигурна дали искам да бъда разбрана от някоя, която си сваля гащите пред първия срещнат, с когото се сблъсква на бензиностанция. Доколкото знам, много от жертвите на изнасилване развиват склонност към безразборни сексуални връзки. Причината е, че се чувстват недостойни. Отдават се на който и да е.
Н. Дж.: Робърт не е който и да е.
Дж. Х.: (Смее се.) Това определено е вярно. И още как.
Н. Дж.: Ти опозна ли го както трябва, преди да се влюбиш в него?
Дж. Х.: Не. Но сега знам много за него. Истински експерт съм. А ти дори не знаеш къде е отрасъл, обзалагам се. Какво знаеш за детството му?
Н. Дж.: Казах ти и преди. Знам, че не поддържа връзки със семейството си, че има три сестри…
Дж. Х.: Израсъл е в малко селце, наречено Оксенхоуп. Знаеш ли го? В Йоркшир е. Недалеч от пътя за окръг Бронте. Кой шедьовър е по-велик: „Джейн Еър“ или „Брулени хълмове“?
Н. Дж.: Робърт е изнасилил жена, която живеела в Йоркшир. Пру Келви.
Дж. Х.: И на мен така ми казаха.
Н. Дж.: Дали го е направил?
Дж. Х.: Трябва да подхванеш Робърт на тема Бронте. Ако изобщо някога ти проговори отново. На теб или на когото и да било. Той смята, че Брануел е бил истинският талант в семейството. Робърт винаги застава на страната на губещия. Като малък на стената му имало картина на Брануел Бронте — кльощав пияница и лентяй. Странно, нали? Робърт е толкова работлив.
Н. Дж.: Какво намекваш?
Дж. Х.: Разказа ми тия неща едва след като се оженихме. Запазил го, както хората правели по отношение на секса в старите времена. Предполагам си забелязала, че моят съпруг е пристрастен към отложеното удоволствие. Какво друго? Майка му била селската пачавра, а баща му бил свързан с Националния фронт. Накрая изоставил семейството си заради друга жена. Робърт бил на шест. Това му се отразило ужасно зле. Майка му така и не престанала да обича бащата, въпреки че той я зарязал, въпреки че през по-голямата част от брака я използвал като боксова круша. А за Робърт изобщо не й пукало, макар той да я обожавал. Тя или го пренебрегвала, или го критикувала. И понеже били много бедни, след като бащата ги изоставил, наложило се тя да спре да се чука с всяко нещо е панталони и да се захване за работа. Познай какво поприще си избрала?
Н. Дж.: Да не е правила смешни глинени украшения?
Дж. Х.: (Смее се). Не, но била бизнес дама. Създала своя собствена фирма, точно като теб и мен. Само дето нейната се занимавала с телефонен секс. Натрупала много пари с този бизнес — достатъчно, за да прати децата в скъпо частно училище. Гигълсуик. Чувала ли си за него?
Н. Дж.: Не.
Дж. Х.: Бащата на Робърт никога не го е обичал. За него Робърт бил тъпото дете, трудното дете, второто дете, което никога не е искал. Затова, когато си взел чуковете и си заминал, майката обвинила Робърт, че го е прогонил. Робърт официално станал черната овца в семейството. Провалил се на изпитите, въпреки скъпото образование, и накрая се озовал на работа в кухнята на селския ресторант. Може би затова се идентифицира с Брануел Броите.