Без обяснение, без извинение на Саймън му прищрака и той излезе от стаята, без дума да продума. В бързината не си направи труда да затвори вратата. Чарли веднага се облече, но преди това я видяха поне девет-десет души.
Още чакаше да се случи нещо, което да неутрализира този момент в паметта й, да го направим незначим. Греъм може би. Много по-добър за егото й от Саймън и по-достъпен. Навярно в това беше проблемът. Защо бе толкова привлекателна тази невидима бариера?
— Върви да видиш докъде е стигнал Гибс — нареди му тя. Странно й беше, че ако не бе разбрала погрешно думите му за Алис, нямаше да си измисли несъществуващ интимен приятел на име Греъм. А ако не го беше измислила, навярно нямаше да действа толкова решително по отношение на Греъм Анджили, когато се запозна с него. Или пък може би щеше. Нали е Тиранозавър Секс, мъжемелачка и всеядна нимфоманка?
Саймън изглеждаше разтревожен, сякаш си мислеше, че няма да е много разумно от негова страна да стане и да си тръгне сега, макар да беше ясно, че точно това му се иска да направи. Чарли не отвърна на колебливата му усмивка. Ти защо не ме попита нито веднъж за Греъм, копеле такова? Нито веднъж, откакто съм го споменала.
Щом Саймън си тръгна, тя извади мобилния си телефон от чантата и набра номера на „Силвър Брей“ — как забрави да поиска от Греъм номера на личния му телефон. Сега ще трябва да стигне до него, като премине през неприятен разговор със слугинята.
— Ало, луксозни бунгала „Силвър Брей“, Стеф на телефона, с какво мога да ви услужа?
Чарли се усмихна. Единственият път, когато бе звъняла преди, от Испания, Греъм беше вдигнал телефона и не бе изрецитирал цялата тази тирада. Типично в негов стил бе да кара слугинята да изпълнява цялата програма на рецепцията, което самият той никога не би направил.
— Мога ли да говоря с Греъм Анджили, моля? — попита Чарли със силен шотландски акцент. Някой пурист би познал, че не звучи съвсем шотландски, но за Чарли важното бе, че не звучеше като себе си, което всъщност беше целта. Маскировката бе чисто стратегическа. Чарли не се боеше от конфронтация със Стеф — дори нямаше търпение да каже на тъпата пачавра какво мисли за нея, като я види следващия път; след приказките на Стеф в административната сграда Чарли бе твърде изумена, за да реагира, — но сега не беше моментът за словесни престрелки. Чарли бе сигурна, че слугинята би й попречила на всяка цена да говори с Греъм, ако може, затова беше най-добре да я заблуди.
— Съжалявам, Греъм не е тук в момента — Стеф се стараеше да говори изискано и звучеше доста по-различно от онова, което Чарли бе чула от нея преди няколко дни. Превзета крава.
— Той има ли мобилен телефон?
— Мога ли да попитам за какво става въпрос? — в гласа на Стеф се прокрадна острота.
Чарли се зачуди дали шотландският й акцент е по-зле, отколкото си мислеше. Дали слугинята беше познала кой се обажда?
— О, просто за резервация. Не е важно — даде заден тя. — Ще се обадя пак по-късно.
— Не е нужно — каза Стеф, гласът й бе възвърнал предишната си увереност. Враждебната нотка беше изчезнала. — И аз мога да ви направя резервация, дори да сте говорили първо с Греъм. Аз съм Стеф. Аз съм главният управител.
Ти си тъпата слугиня, лъжкиня такава, помисли си Чарли.
— О, добре — отвърна тя на глас. Никак не й се искаше да прави фалшива резервация, която после трябваше да отменя, но не се сещаше как да се измъкне. Стеф държеше да покаже своята работоспособност. — Ъъм… — започна колебливо Чарли, като се надяваше, че звучи като заета шотландка с много задачи, която прелиства бележника си с ангажименти.
— Всъщност — вметна Стеф заговорнически, запълвайки паузата в разговора, — не му казвайте, че съм споделила това, но за вас ще е по-добре да контактувате с мен, а не с Греъм. Съпругът ми не е от най-точните, когато става дума за администрация. Акълът му обикновено е някъде другаде. Вече не знам колко пъти са идвали хора, а аз нямам представа, че са си правили резервация.
Чарли отвори уста да поеме въздух, докато шокът мине през кръвоносната й система. Беше останала без дъх, сякаш някой я бе ударил в стомаха.
— О, това никога не е било проблем — бъбреше Стеф самоуверено. — Винаги намирам начин да оправя нещата и всички да са доволни. Нашите клиенти винаги си тръгват доволни — засмя се тя.
— Съпруг — тихо повтори Чарли. Без шотландски акцент.
Стеф сякаш не забеляза промяната нито в произношението, нито в настроението.