— Знам, знам — лудост е и да живееш, и да работиш с един човек. Но поне, както казвам на приятелките си, няма да ми се налага да изживея онзи културен шок, който много жени получават, когато съпрузите им се пенсионират и изведнъж започват да им се мотаят в краката по цял ден. Аз съм свикнала Греъм да ми се мотае в краката.
Докато Стеф бърбореше, Чарли усещаше как бавно издиша като спукан надуваем дюшек.
Натисна бутона за приключване на разговора и излезе от стола.
Когато Чарли се върна в залата на Криминалния отдел и откри Гибс да я чака току на прага с изкривено от нетърпение лице, първата й мисъл бе, че не може да го издържи, не може да говори с този тип. Не и сега. Разговорите с Крис Гибс изискваха издръжливост и здрави нерви. А тя имаше нужда да постои един часа сама. Или поне половин час. Трудна работа. Професията й не позволяваше подобен лукс.
Сбърка, като дойде направо тук. Беше минала покрай дамската тоалетна на връщане от стола и се бе замислила дали да не влезе да се скрие вътре, докато се почувства отново готова да се изправи пред света. Но кой, дявол да го вземе, можеше да каже кога ще стане това? А и ако се затвори в някоя тоалетна, ще плаче, после ще трябва да чака поне петнайсет минути, докато лицето й възвърне нормалното си състояние. А връщането директно в Криминалния отдел изключваше плача като възможност. „Добре де, помисли си тя, познаваш Греъм Анджили от по-малко от седмица, за бога. Виждала си го всичко на всичко три пъти. Би трябвало лесно да го забравиш.“
— Къде се губиш? — попита Гибс. — Имам сведения за миналото на Робърт Хауърт.
— Чудесно — каза тихо Чарли. Не искаше да го пита какво е открил, преди да е сигурна, че ще е в състояние да стои и да слуша. Все още съществуваше вероятността да й се наложи да хукне обратно към тоалетната.
— Струваше си чакането, бих казал — в очите на Гибс блестеше триумф. — Информацията за Гигълсуик и Оксенхоуп се оказа вярна. Сержант?
— Съжалявам. Продължавай.
— Ти каза, че е спешно. Искаш ли да чуеш, или не? — Гибс стрелна глава към нея като разгневен гъсок. Жест на хулиган.
В този момент Чарли изобщо не се интересуваше от родното село на Робърт Хауърт, нито от образованието му.
— Дай ми пет минути, Крис — каза тя и той се стресна — досега никога не го беше наричала с първото му име.
Чарли излезе от залата, застана в коридора и се облегна на стената. Изкушаваше се да отиде в дамската тоалетна, но устоя. Плачът нямаше да оправи нищо — никакви сълзи, — но все пак имаше нужда от време, за да позволи на процеса на приспособяване да завърши. Не можеше да работи с никой от екипа си, докато усеща тази тежест да потъва вътре в нея, докато в главата й се въртят като примка едни и същи мисли. Пет минути, помисли си тя, само толкова ми трябват.
Стеф не знаеше, че разговаря с Чарли, така че защо ще лъже? Не е излъгала.
Стеф знаеше, че Греъм бе прекарал част от нощта в сряда в бунгалото на Чарли, в леглото на Чарли. На рецепцията, след кавгата заради компютъра, Греъм бе поръчал на Стеф на сутринта да донесе на него и на Чарли пълна английска закуска в леглото. Съвсем ясно каза: в леглото на Чарли. „Там ще сме и двамата“ — беше добавил дори. Парадира с изневярата си пред собствената си съпруга.
И при това Чарли не беше единствената или не бе единствената, за която Стеф знаеше. Имало и е Статичната Сю. И безброй други посетителки на бунгалата, ако можеше да се вярва на Стеф.
Греъм ли я беше излъгал? Формално погледнато — не. Бе признал, че е спал със Стеф неведнъж.
Напротив, излъгал е.
Не стига, че нарича Стеф „слугиня“, ами и се отнася с нея като със слугиня. Ужасно се отнася с нея. Нищо чудно, че Стеф бе толкова враждебно настроена срещу Чарли. Но въпреки всичко продължава да живее с Греъм, шегува се добросърдечно по негов адрес по телефона. Съпругът ми не е от най-точните, когато става дума за администрация. Защо продължава да живее с него?
Той беше разказал на Чарли за бялата линия на Стеф — кожата, до която солариумите не могат да проникнат.
Какво ли е казал на Стеф за анатомията на Чарли?
Беше продължил да нарича Оливия Горката дебеланка въпреки протестите на Чарли.
Факт след факт, истина след истина, коя от коя по-неприятни, изскачаха от мъглата, стелеща се над мозъка на Чарли, причинена от гняв и объркване. Знаеше как протича, защото беше преживяла нещо подобно, след като Саймън я отстрани от скута си на купона на Селърс и изчезна в нощта: първо с експлозията на големия шок, после следват множество по-малки вторични трусове, предизвикани от появяващите се една след друга, свързани една с друга мисли, пораждащи болка и ужас. Стотици малки случки искат да бъдат преосмислени в светлината на новото познание. Понякога изникват по няколко наведнъж и човек се чувства като засипан с малки смъртоносни куршуми.