Выбрать главу

Едва след като те надупчат целия на решето и треперенето стихне, едва тогава можеш да видиш цялостната картина. Накрая поредицата от удари — големи и малки — свършва и човек се стабилизира; намества се в скръбта си като в стар пуловер.

Чарли не обичаше Греъм. С мъка се удържаше да не мисли за Саймън дори когато правеха секс. Така че едва ли можеше да се говори за любовната авантюра на века. Ако Греъм й се бе обадил по телефона и й беше предложил да приключат, щеше да го приеме без емоции. Вбесяваше я не мисълта, че го е загубила, а че я бяха направили на глупачка. Чувстваше се унизена, още повече че досега Стеф сигурно се бе досетила коя е била тайнствената шотландка, с която е разговаряла по телефона. И навярно точно в този момент двамата с Греъм се смееха от сърце за нейна сметка.

Станалото твърде много й напомняше за онова, което Саймън й бе сторил, и точно това Чарли не можеше да понесе. Животът на всеки ли беше изпълнен с подобни унижения или само нейният?

Искаше да накара Греъм да си плати по някакъв начин, но ако кажеше или направеше нещо, той щеше да разбере, че на нея не й е безразлично. Да реагира на унижението, на което я бе подложил, означаваше да го признае за факт, а Чарли за нищо на света нямаше да му достави това удоволствие, нито на него, нито на Стеф.

Все още облегната на стената пред залата на Криминалния отдел, тя набра номера на Оливия. „Моля те, вдигни, моля те“, повтаряше Чарли, опитвайки се да повлияе на сестра си по телепатия.

Лив беше излязла. И бе променила съобщението на телефонния си секретар. Все още се казваше: „Свързахте се с телефона на Оливия Зейлър. В момента не мога да се обадя, затова след сигнала оставете съобщение“, но бе добавено и следното: „Особено горя от желание да получа съобщение от всеки, който иска дълго и продължително да ми се извинява. Със сигурност ще позвъня на всеки, оставил подобно съобщение.“ Тонът беше саркастичен, но това не можеше да повлияе на топлото чувство, което посланието излъчваше. Две сълзи се търколиха по бузите на Чарли и тя бързо ги избърса.

— Ето го и съобщението, което чакаш — каза тя на телефонния секретар на сестра си. — Извинявам ти се дълго и продължително и още толкова. Признавам, че съм пълна идиотка и тъпа патка и заслужавам да ме влачат под кила на кораб за наказание. Макар че май вече няма такова наказание… — Чарли рязко млъкна, осъзнавайки, че говори като Греъм. Той би се шегувал точно така — смутено и продължително. — Обади ми се довечера, моля те. Отново всичко е нагоре с краката и в главата, и в живота ми — съжалявам, знам, че започвам да ставам малко досадна — и че може би трябва да се хвърля под някой влак, ако не дойдеш да ме спасяваш. Ако си свободна довечера и нямаш нищо против да биеш пътя до Спилинг, моля те, моля те, ела. Ще оставя ключа на обичайното място.

— Сержант Зейлър, за бога! — Гибс се беше материализирал в коридора.

Чарли се завъртя на пети и застана с лице към него.

— Ако още веднъж те хвана да ми подслушваш телефонен разговор, ще ти отрежа топките с нож за пържола, ясно ли ти е?

— Не съм…

— И да не съм те чула да ми държиш сметка къде съм и какво правя! Ясно?

Гибс кимна, целият почервенял.

— Така. — Чарли пое дълбоко въздух. — Хубаво. Казвай сега какво си научил за Робърт Хауърт.

— Ще ти хареса. — За първи път от седмици Гибс изглежда нямаше нищо против да съобщи някому добра новина. Ако трябваше да залага, Чарли щеше да се обзаложи, че настроението на Гибс ще се влоши, а то изведнъж се подобри. Дали пък да не го кастри по-редовно? — Джулиет Хауърт е казала истината: развратна майка със собствен секс телефон, баща, активно ангажиран в крайнодясната политика, по-голям брат, разведени родители, училището в Гигълсуик…

— Ами фамилното име? — прекъсна го Чарли.

Гибс кимна.

— Това е причината, поради която не можехме да намерим нищо за миналото му: кръщелното му име не е Робърт Хауърт. Сменил си е името.

— Кога?

— И това е интересно. Три седмици, след като се е запознал с Джулиет в магазина за видеотехника. Но аз говорих с родителите й, със семейство Хесълхърст — те го познават единствено като Робърт Хауърт. Така им се е представил.