— Значи е планирал смяната на името от преди това мислеше на глас Чарли. — И е било много преди да изнасили Пру Келви. Да не е имал криминално досие, от което е искал да се отърве?
— Не. Нищичко. Чист като новородено.
— Е, защо му е трябвало да си сменя името тогава? — недоумяваше Чарли. — Дали заради манията му по Брануел Бронте?
— Израсъл е на Хауърт Роуд. Номер петдесет и две. Новото му фамилно име всъщност е името на улицата на стария му адрес. Със или без криминално досие, явно е имал нещо за криене.
— Защо, да го вземат мътните, не дойде на себе си, та да можем да го разпитаме? — изръмжа Чарли.
— Може и да се събуди, сержант.
— Ами! Продължава с епилептичните припадъци. Всеки път, като говоря със старшата сестра, тя ми реди нещо ново и ужасно: ту тонзиларна херния на малкия мозък, ту хеморагична тонзиларна некроза. Това термини за лаици ли са? Ясно е, че си отива, де — въздъхна тя. — Значи все пак кръщелното му име е Робърт? Ти каза „новото му фамилно име“.
— Да — отвърна Гибс. — Роден на девети август 1965 година. Робърт Артър Анджили. Необичайно име, нали? Сержант? Какво…?
Тя хукна по коридора и изчезна през двукрилата врата, която водеше към приемната, а Гибс успя само да я изгледа с отворена уста. Да я последва ли? След няколко секунди реши, че се налага. Не му хареса как изглеждаше, преди да хукне: бяла като платно. Изплашена едва ли не. Какво толкова й беше казал? Или може би той нямаше нищо общо с тази работа? Бе дочул края на телефонния й разговор, когато тя сподели, че всичко е наопаки в главата й.
Малко беше гузен, задето си бе изливал лошото настроение не само върху Уотърхауз и Селърс, но и върху сержант Зейлър. Най-много отнесе Селърс, ама той пък си го заслужава. Сержант Зейлър беше жена; жените мислят по различен начин. Нея трябваше да пощади.
Гибс мина бегом покрай приемната и изскочи на стъпалата, но закъсня. Чарли вече бе в колата и излизаше от паркинга на шосето.
Част III
22
Събота, 8 април
Във филмите преследването на кола винаги изглежда трудно. Ако шофьорът отпред знае, че го следят, прави резки завои по скрити странични пресечки, изскача в разни ниви, лети за кратко във въздуха, което накрая завършва с метални трясъци и пожари. Ако преследваният не знае, тогава се появяват други препятствия: светофари, които светват червено в най-неподходящия момент, големи тирове, които задминават преследвача и закриват цялата му видимост.
Аз обаче имам късмет засега. Нищо от тези неща не ми се е случило. Карам след сребристото ауди на сержант Зейлър. Минах покрай нея, като отивах към полицейския участък да говоря именно с нея. Тя отфуча в обратна посока, явно много бързаше. Аз направих обратен завой с три маневри насред улицата, като блокирах движението и в двете посоки, и потеглих след нея.
Чарли Зейлър май не ме е забелязала. През цялото време, докато излязохме от центъра на града, карах точно зад нея. Шофьорите в Спилинг не те изпреварват, само и само да се заврат пред твоята кола. Повечето хора са се запътили към някой местен базар за антики или произведения на занаятите. Единственият шофьор на пътя, който кара припряно, е сержант Зейлър. И аз, защото не искам да рискувам да я изгубя от погледа си. Внимавам да не се увеличи дистанцията между моята кола и нейната. Ако тя изпревари някого, аз веднага правя същото и се държа плътно зад нея.
На второто кръгово кръстовище в края на Хай Стрийт тя поема по първата пресечка вляво. Това е пътят за Силсфорд, който се вие в продължение на километри из провинцията, тъмен като тунел заради надвисналите от двете му страни дървета. Бърникам радиото и разсеяно търся някаква силна музика, за да не оставам насаме с мислите си, когато тя отново завива. Надясно този път. И аз завивам натам. Намираме се на малка улица с тухлени къщи с тераси, всичките отделени от пътя е мънички квадратни дворчета пред входа им. Някои са боядисани отвън в ярки цветове: нефритено зелено, лилаво, жълто.
Коли са спрени и по двете страни на улицата и свободните места за паркиране са малко. Сержант Зейлър паркира на тласъци и излиза от аудито. Зървам лицето й — плакала е. И то много. Изведнъж разбирам, че тя не е тук по работа. Тук живее; нещо лошо се е случило и тя се прибира вкъщи.