— Майка му стара. Сигурно веднага си е помислила, и тя като теб, че е много възможно Анджили да е другият изнасилвач. И ако е спала с него…
— Затова е хукнала толкова бързо — завъртя глава Саймън. — И сега сигурно не е на себе си.
— Чувствам се като лайно — призна Гибс. — Напоследък доста й вгорчавах живота.
— И не само на нея — Селърс погледна към Саймън и вдигна вежди.
— Добре де. Ама вие двамата си го заслужавате. Тя не.
— Я си гледай работата! Аз нищо не съм направил — възрази Селърс.
Саймън имаше будна — някой дори би казал прекалено будна — съвест. Винаги усещаше, когато постъпи зле. Последния път, когато се вгледа в съвестта си, не откри нито един грях в графата с надпис „Крис Гибс“, но имаше цяла поредица под името на Чарли Зейлър.
— Женя се през юни. И двамата сте поканени. Този ще ми е кум — врътна брадичка Гибс към Селърс. — А той ще си развява байрака някъде по света с тайната си любовница една седмица преди това. Не съм чул да организира ергенска вечер. Сигурно ще си седя сам и ще гледам някоя тъпотия по телевизията в нощта, преди да се откажа с подписа си от свободата, а той ще изтърсва куфара си от празните опаковки на презервативи…
— Недей така — започна да се защитава Селърс, но гледаше доста глуповато. — Не съм забравил за твоята ергенска вечер. Само дето бях малко зает. — Саймън забеляза лека червенина да розовее по бузите му.
— Да бе — зает да мислиш за оная си работа, както обикновено — застреля го Гибс.
— Това може да почака — спря ги Саймън. — Има по-важни неща, за които да се тревожим, и не можем сега да ти наемаме стриптийзьорки и да мислим как ще те завържем гол за някоя улична лампа. В момента здравата сме загазили.
— И какво ще правим? — попита делово Селърс. — Къде е сержантът?
— Оливия каза, че Чарли е оставила съобщение на телефонния й секретар с молба да иде у тях довечера, значи явно смята да си е вкъщи тази вечер, макар сега да не си е у тях. Аз ще ида да поговоря с нея. Междувременно… — Саймън се стегна. Сега можеха и двамата да му кажат да си гледа работата. И щяха да са в правото си. — Знам, че не бива да ви моля, но… има ли шанс да не докладвате за това развитие на нещата на Снежния човек?
Очите на Селърс се разшириха.
— Мамка му. Прауст ще побеснее, като… Мамка му. Сержантът и главният заподозрян…
— Ще й отнемат случая — въздъхна Саймън. — Аз ще се опитам да я убедя сама да съобщи на Прауст. Ще намери начин, тя не е глупава — каза го, колкото да си вдъхне увереност. — Сега навярно е в шок и има нужда да остане малко насаме със себе си, за да осмисли нещата. — Не му се мислеше какво ще стане, ако Прауст разбере, преди Чарли да му е казала.
— Как можем да го запазим в тайна? — зачуди се Гибс. — Прауст пита за сержанта на всеки пет минути. Какво да му казваме?
— Няма да ви се наложи, защото заминавате за Шотландия. — За изненада на Саймън нито Селърс, нито Гибс оспориха правото му да се разпорежда. — Доведете Греъм Анджили и жена му Стефани. Аз ще се оправя с Прауст. Ще му кажа, че Чарли е отишла в Йоркшир да говори със Санди Фрийгард, защото имаме нов заподозрян за насилието, извършено срещу нея. Прауст няма да се усъмни. Знаете го какъв е — сутрин е опасен, когато има най-голямо желание да намери недостатъци на някой. — Видя израженията на лицата им и вдигна рамене: — Вие имате ли по-добри идеи? Ако му кажем, че Чарли се е самоотлъчила, ще влошим положението й, което едва ли ще й е от полза.
— А ти какво ще правиш, докато ние преследваме някакъв извратеняк в шотландската провинция? — попита Гибс подозрително.
— Ще говоря с Ивон Кочин и после с Наоми Дженкинс, ако успея да я намеря.
Селърс поклати глава.
— Ако Снежния човек разбере, и тримата ще изнасяме лекции по пожарна безопасност в някое начално училище, преди да е свършила седмицата.
— Хайде да не се отписваме предварително — пресече вайкането му Саймън. — Чарли със сигурност си дава сметка, че ни е поставила в ужасна ситуация. Бас ловя, че до около час ще се появи. Проверете за всеки случай в „Кафявата крава“ да видите дали не е там, преди да тръгнете за Шотландия. И ако е там, ми се обадете.
— Да, шефе — отвърна саркастично Гибс.
— Това не е шега. — Саймън се втренчи в обувките си. Мисълта, че Чарли е имала любовна връзка с Греъм Анджили — който бе много вероятно да е садистично чудовище, изнасилвач, — го притесняваше повече, отколкото той би могъл да разбере или обясни. Имаше чувството, че му се е случило едва ли не на него, че той е бил поруган от Анджили. И ако той се чувстваше по този начин, не му се мислеше как се чувства Чарли.