— Оставила е бележка, в която пише, че ще се върне по-късно — напомни той. Чарли и толкова не беше направила. — Това е добър знак. Ще помислим пак, ако не се върне скоро.
— Ще ви прозвучи смахнато, но… мисля, че може да е отишла в онова село, където е роден Робърт.
— В Оксенхоуп ли?
Ивон кимна.
— Сигурно би искала да го види. Без определена причина, само защото е свързано с Робърт. Толкова е обсебена от него.
— Знаеше ли Наоми, че Робърт Хауърт не е рожденото му име? — попита Саймън.
— Какво? Не. Определено не. Как… как се е казвал преди?
Време беше да се смени темата.
— Ивон, трябва да ви задам няколко въпроса, свързани с работата ви. Нали нямате нищо против? — Възнамеряваше да я пита независимо от отговора на последния въпрос.
— С моята работа? Защо с нея? Какво общо има тя с Наоми или с Робърт?
— Не мога да обсъждам това с вас. Поверителна информация. Но, повярвайте ми, вашите отговори ще бъдат изключително полезни за нас.
— Добре — съгласи се тя след кратка пауза.
— Вие сте създали уебсайта за бизнеса на Наоми Дженкинс със слънчеви часовници.
— Да.
— Кога?
— Ъмм… Не съм сигурна. — Тя зарови пръсти в косата си. — О! Беше през септември 2001-ва. Спомних си, защото работех върху този проект, когато чух за самолетите, врязали се в Световния търговски център. Ужасен ден. — Ивон потрепери.
— Кога влезе в действие уебсайтът? — попита Саймън.
— През октомври. Бързо го направих.
— Проектирали сте и сайт за луксозни бунгала „Силвър Брей“ в Шотландия.
Ивон сякаш се изненада. Устата й се изкриви. Саймън предположи, че се бори с порива отново да попита какво общо има това с Наоми.
— Да — отговори накрая тя.
— Познавате ли собственика Греъм Анджили? Чрез него ли получихте поръчката?
— Никога не съм го срещала лично. Той е приятел на баща ми. Някакви неприятности ли има… Греъм?
— Сигурен съм, че е добре — каза Саймън, без да се интересува дали Ивон бе усетила отровата в гласа му. — Кога направихте неговия сайт? Помните ли? — Имало ли е подходяща терористична атака, с която да се вреже в паметта ти? — Преди или след сайта на Наоми?
— Преди — отговори тя без колебание. — Много преди това — през 1999 или 2000. Нещо такова.
Разочарованието жегна Саймън под лъжичката. Отиде по дяволите теорията му, че Греъм Анджили е погледнал сайта на Наоми Дженкинс, за да види как работи Ивон Кочин. Ако е сгрешил за това, за какво ли друго е сгрешил?
— Сигурна ли сте? Не е ли било обратното — първо Наоми Дженкинс, после бунгалата?
— Не. Страницата на Наоми направих много след като направих сайта на Греъм. Вкъщи, в къщата на Наоми, имам дневник за всичките си проекти. Мога да ви покажа точно на кои дати съм направила и двете, ако искате.
— Това би било чудесно — кимна Саймън. — Освен това ще ми трябва пълен списък на всички сайтове, които сте проектирали от началото на кариерата си. Това изпълнимо ли е?
Ивон се разтревожи.
— Нали не искате да кажете, че ме подозирате в нещо? — запротестира тя.
— Не ви подозираме в абсолютно нищо нередно — увери я Саймън. — Но имам нужда от този списък.
— Добре. Нямам какво да крия, само дето…
— Разбирам. Името Пру Келви говори ли ви нещо?
— Не. Коя е тя?
— Санди Фрийгард?
— Не.
Изглежда напълно искрена.
— Добре — каза Саймън. — Интересувам се най-вече от сайтовете, които сте правили за жени, успели в бизнеса, като Наоми Дженкинс. Можете ли веднага да се сетите за някои имена?
— Да, предполагам — отговори Ивон. — Мери Стакневски. Донна Бейли.
— Актрисата ли?
— Да. Мисля, че тези са единствените, за които може би сте чували. Имаше една жена, която притежава агенция за запознанства, още една, която изработваше модели — тя беше дъщеря на моя…
— Джулиет Хауърт? — прекъсна я Саймън, целият настръхнал. Модели? Сигурно беше тя. — Това е жената на Робърт.
Ивон го изгледа, сякаш се беше побъркал.
— Не ставайте глупав. Никога не бих могла да работя за нея. Наоми щеше да ме върже за първия уличен стълб и да ме разстреля като предател…
— Ами тогава Хесълхърст, Джулиет Хесълхърст? — прекъсна я пак Саймън. — Глинени модели на къщи?