— Къде е Греъм?
— И аз това щях да питам.
— Стига глупости! Аз мислех, че е при теб. Мислех, че двамата си прекарвате чудесен романтичен уикенд заедно. Поне той така ми заяви. Не ми казвай, че е забърсал някоя друга по пътя. Типично за него — тя скръсти ръце.
За Чарли нямаше съмнение, че това не беше игра.
— Значи не е тук — заключи тя.
— Доколкото знам, трябва да е у вас. Какво искаш всъщност?
Чарли усети ужасения поглед на Наоми да пробива дупки в кожата й. Не можеше да я погледне и затова не сваляше очи от Стеф. Трябваше предварително да каже на Наоми за връзката си с Греъм, трябваше да се досети, че Стеф ще подхване темата. Но това означаваше да премисля ходовете предварително, а дори Чарли не бе толкова самоубийствено настроена, че да допусне това в момента.
Чарли отвори вратата и излезе на студа. Вече не валеше, но тревата беше мокра, мокри бяха и покривите на колите на паркинга. Стените на бунгалата бяха нашарени с тъмни влажни петна. Дори въздухът изглеждаше по-гъст поради голямата влажност.
— Да поговорим в административната сграда — предложи Чарли. — Да не безпокоим гостите ви.
— За какво? Нямам какво да си говоря с теб.
Наоми излезе от колата — бледа и сериозна. Чарли наблюдаваше изражението на Стеф — раздразнението бе заменено от шок.
— Позна ли Наоми?
— Не — отрече Стеф, но твърде бързо, твърде механично.
— Напротив, позна я. Греъм я е изнасилил в онази сграда — посочи Чарли. — Имало е зрители — мъже, които са вечеряли. На бас, че ти си сготвила храната. Прехвалените ти домашно сготвени ястия.
— Не знам за какво говориш — лицето на Стеф почервеня. Не умееше да лъже; поне това. Сигурно нямаше да е необходимо много време, за да я накара да запее.
— Тя не ме е видяла — каза Наоми. — Аз не съм я виждала. Как би могла да ме разпознае?
— От снимките, които ти е направил Греъм с твоя телефон и е изпратил на неговия — обясни Чарли. Видя как Наоми трепна и предположи, че навярно се бе опитала да забрави тази подробност. — Нали така, Стеф? На бас, че ще намеря много снимки, ако се поразровя тук. Ти сигурно си достатъчно глупава и си ги запазила за спомен, а Греъм определено е достатъчно арогантен. Къде са снимките на Наоми и на всички останали жени? В рецепцията? Да идем ли да видим?
— Никъде няма да гледаш! Нямаш заповед, така че това е против закона. Разкарай се от тук. Няма да си губя времето да разговарям с една от хилядите курви на мъжа ми!
Ръката на Чарли литна и Стеф се строполи на земята. Изправи се на колене и се опита да говори, но Чарли я сграбчи за гърлото.
— Може да я убиеш — тихо отбеляза Наоми.
Навярно го каза като предупреждение. А не като отлично предложение, както прозвуча.
— Ти знаеш какво представлява съпругът ти, нали? — изсъска Чарли в лицето на Стеф. — Знаеш за изнасилванията. Ти си приготвяла онази храна. Навярно си продавала билетите и си вършила цялата административна работа, както го правиш за бунгалата — законната страна на бизнеса ви.
— Не — отрече Стеф, борейки се за глътка въздух.
— Защо сменихте мястото на действие и минахте от бунгалото към камиона на Робърт Хауърт? Да не се разтревожихте, че някой ще познае мястото? Или някой от гостите ви е чул писъци през нощта и е започнал да задава неудобни въпроси? — Чарли си достави удоволствието да впие нокти в плътта на Стеф.
— Пусни ме, моля те! Боли! Не знам за какво говориш.
— Знаеш ли, че Робърт е променил името си от Анджили на Хауърт? — Чарли доближи устни до ухото на Стеф. — Знаеш ли? — извика тя, колкото й глас държи. Почувства се по-добре — налагаше се да изпусне малко напрежението.
— Да. Не мога да дишам…
— Защо си е сменил името?
— Чарли, за бога! Душиш я. Ще я убиеш, ако не внимаваш.
Чарли не обърна внимание на Наоми. Не й се слушаха съвети как да се държи. Беше твърде късно.
— Защо си смени името Робърт? — повтори въпроса си тя и усети как гърлото на Стеф трепери от ужас под ръката й.
— Двамата с Греъм се скараха. Оттогава не си говорят. Робърт… Не мога да дишам! — Чарли отпусна хвата, но съвсем малко. — Робърт не искаше да има нищо общо с Греъм и с другите от семейството. Дори името.
— За какво се скараха?
— Не знам — закашля се Стеф. — Това си е работа на Греъм. Аз не се меся.
Чарли я ритна в стомаха.
— Да бе, вярвам ти! Как ли би се чувствала, ако те ритат до смърт пред публика? По колко би продавала билетите? Хей? Ами Санди Фрийгард? Познато ли ти е това име? Джулиет Хесълхърст? Пру Келви? Макар че нея Робърт я е изнасилил, не Греъм. Защо? Защо са се сменили, след като Греъм е изнасилил всички останали?