Чувам стъпки, идват към вратата. Падам на колене и започвам да опипвам пода за чука.
— Къде е? — шепна отчаяно. Някой звънва на вратата. Чува се женски глас:
— Чар? Чарли?
Задържам дъх. Не е брат ти. Не знам какво да правя сега. Кой друг може да е? Кой идва на гости в един часа през нощта?
Чувам гласа да мърмори: „Що за тъпо посрещане е това?“, но не смея да отворя вратата. Пръстите ми напипват дръжката на чука. Дали да кажа нещо?
— Чарли, отвори вратата, за бога!
Ако съдя по гласа, жената е много разтревожена, сигурно тя е писала бележката, която намерих, а не Греъм Анджили. Но бележката беше в хола, на масата. Не върху килима в преддверието под отвора за пощата, където би трябвало да бъде…
Жената тропа с юмруци по матовото стъкло. Оставям чука и на четири крака се връщам в хола, отварям вратата с глава. И тогава го виждам. Стои, широко разкрачен, насред хола. Усмихва ми се.
— Наоми Дженкинс. От плът и кръв — казва той.
Завладява ме неистов страх. Опитвам се да се изправя, но той ме дръпва към себе си и слага ръка на устата ми. Мирише на сапун.
— Шшшт. Слушай. Чуваш ли? Стъпки. Затихват, затихват и… ето! Сестричката на Чарли нацежда дебелия си гъз в колата.
Чувам отново двигателя. Допирът му изгаря кожата ми. Притъмнява ми.
— Ето, тръгва. Чао, грозна дебелано. — Все още притиснал ръка към устата ми, той доближава устни до ухото ми и прошепва: — Здравей.
29
9 април 2006
За първи път откакто работеше в полицията, Саймън се радваше, че ще види Прауст. При това той се обади на инспектора и му каза да дойде. Удари го на молба едва ли не. Само и само да не остава насаме с мислите си. Нещо не е наред с живота ми, щом в критични ситуации се обаждам на Снежния човек, помисли си Саймън. Просто нямаше на кого друг. Само в компанията на Чарли щеше да се почувства по-добре и сега като я нямаше, не се сещаше за никой друг. Да се обади на родителите си беше немислимо. Само да усетеха, че има и най-малък проблем, гласовете им изтъняваха от тревога и Саймън трябваше да забрави за своите неприятности и да утешава тях.
Все още имаше чувството, че Чарли е изчезнала, макар Селърс да му се беше обадил да го осведоми за всичко. Знаеше къде е тя, че Гибс е с нея, че е в безопасност. Знаеше и друго — че е спала с Греъм Анджили. Сериен изнасилвач. Без да знае какъв е, кой е. Тази мисъл сви стомаха на Саймън на топка. Щеше ли някога Чарли отново да бъде каквато беше след подобно преживяване? Какво да й каже, като я види следващия път?
Ако изобщо я види пак. Беше избягала, без дума да му каже. И дори сега, след като вече знаеше, че е разбрал къде е, пак не му се обаждаше. Нейният телефон беше в чантата й, която сега бе у Наоми Дженкинс, но можеше да използва телефона на Гибс.
Тя говори със Селърс и Гибс. Само с теб не иска да говори.
Ами защо ли да иска? Някога да й е бил от полза? Преди няколко месеца пътуваха с колата за Силсфорд, имаха среща в тамошния участък. Той шофираше, радиото свиреше и Чарли му каза да се заслуша в една песен. Саймън още помнеше текста, пееше се за това как някой носел само болка на другия. Тогава Чарли каза: „Не знаех, че си фен на Кайзер Чийфс. Или може би си пуснал тази песен по друга причина?“ Отначало изглеждаше надменна, после явно се разочарова, когато Саймън й каза, че това е радиото, а не диск, и че не е избирал той песента, дори не я е чувал.
Прауст пристигна и му попречи да се замисли коя ли песен би предпочел да чуе сега. Инспекторът беше небръснат, очите — зачервени.
— Два часът през нощта е, Уотърхауз — започна той. — Прекъсна съня ми и сега никога няма да разбера как свършва.
— Добър ли беше или лош? — Саймън се опитваше да печели време. Да отлага хулиганските прояви срещу себе си колкото се може по-дълго.
— Не знам. Двамата с Лизи току-що си бяхме купили нова къща и се бяхме преместили там. Беше много по-голяма от сегашната. Пристигнахме уморени и веднага си легнахме да спим. И дотам свърши, благодарение на теб.
— Лош е бил — отсече Саймън. — Аз знам как свършва. Вие осъзнавате, че сте направили ужасна грешка, като сте купили новата къща, но старата вече е продадена на хора, които страшно са я харесали и за нищо на света не искат да ви я продадат обратно. Било е кошмар, в който двамата съжалявате за стореното до края на дните си.
— Очарователна версия — изгледа го сърдито Прауст. — Много ти благодаря. И понеже си в настроение да бъбриш, навярно би могъл да обясниш защо ме събуди да ме информираш за нещо, което можех спокойно да узная и днес следобед.