— Да. Не знам защо иска да го види, но явно това иска. И то много.
— Уотърхауз, два часа през нощта е! — Прауст почука с пръст по часовника си. — Досега трябваше да се е появила в болницата, ако беше тръгнала за там. Сержант Зейлър е сгрешила. Има ли наши хора пред къщата на Дженкинс?
По дяволите.
— Не, сър.
— Не, разбира се. Ама че съм глупав. — Гласът му бе изтънял и думите полетяха срещу Саймън като оловни куршуми. — Веднага прати някого там. Ако не е там, провери в къщата на бившия съпруг на Ивон Кочин. После у родителите на Дженкинс. Изумен съм, че трябва да изговарям тези неща, Уотърхауз. — После, сякаш изплашен, че е бил прекалено изтънчен в неодобрението си, Прауст кресна: — Какво ти става? Не би трябвало да се нуждаеш от оглупял от безсъние старец като мен, за да свършиш такива елементарни неща!
— Бях зает, сър. — Всички други са в проклетата Шотландия, сър. — Чарли е казала, че Дженкинс ще отиде направо в болницата. И понеже от всички нас тя е разговаряла последна с нея, предположих, че знае какво говори.
— Намери Дженкинс, и то бързо! Искам да знам защо е побягнала. Нейното алиби за периода, когато е бил нападнат Робърт Хауърт, никога не ми е звучало убедително. Разполагаме само с показанията на най-добрата й приятелка, която на всичкото отгоре е проектирала сайта на Греъм Анджили!
— Досега не сте поставяли под съмнение алибито й, сър — измърмори Саймън.
— Е, сега го поставям. Как няма да го поставям, като целият случай е такава каша, Уотърхауз! Непрекъснато се въртим в кръг. Гоним си опашките! Погледни само това голямо черно петно — Прауст посочи към бялата дъска на стената в залата на Криминалния отдел, на която Чарли бе написала с черен маркер имената на всички замесени в случая и бе нарисувала стрелки там, където имаше връзка между лицата. Инспекторът беше прав — имаше повече връзки, отколкото можеше да се очаква. Диаграмата на Чарли бе заприличала на патологично дебел паяк — огромна черна маса от черти, стрелки, кръгове и зигзази. Изображение на хаоса. — Да си виждал някога нещо по-незадоволително? — попита Прауст. — Защото аз не съм!
Като каза незадоволително, помисли си Саймън, та се сетих:
— Джулиет Хауърт престана да говори, сър.
— Че тя започвала ли е някога?
— Не, имам предвид съвсем. Два пъти опитах да я заговоря и двата пъти запази пълно мълчание. Знаех, че така ще стане. Колкото повече се доближаваме до истината, толкова по-малко ще говори. Имаме достатъчно доказателства да я пратим пред съда, но…
— Но това не е достатъчно — довърши Прауст вместо Саймън. — Ще ми се да я изправим пред съда, за да угодя на висшестоящите, но също така искам и да разбера какво е станало. Искам да видя ясна картина, Уотърхауз.
— Аз също, сър. Започва малко да се прояснява. Знаем, че Анджили е подбирал жертвите си от сайтовете им в интернет, поне два от сайтовете са проектирани от Ивон Кочин.
— Ами Таня, сервитьорката от Кардиф, която се е убила, оная, дето не могла да пише правилно? И тя ли е имала уебсайт?
— Тя е единственото изключение — призна Саймън. — Можем да обясним публиката, наблюдавала изнасилванията Анджили е взимал пари да организира ергенски вечери за хардкор порно маниаци. Аз вече намерих интернет форуми, в които се споменава за неговата дейност. С това бях зает…
— Значи се ровиш в интернет, вместо да говориш със сержанта си или да търсиш Наоми Дженкинс — каза многозначително Прауст. — Или да ми кажеш истината за това, което всъщност се случва в странния ти мозък и още по-странния ти живот, Уотърхауз. Извини ме за нетактичността.
Саймън замръзна. Това бе едно от най-болезнените неща, които му беше казвал през годините. Чарли би казала: „За Снежния човек странен е всеки мъж, който си няма женичка вкъщи да му готви и да му кърпи чорапите.“ Саймън ясно чу гласа й в съзнанието си, но щеше да е съвсем друго, ако беше с него сега.
Животът му наистина беше странен. Нямаше си приятелка, нямаше си и истински приятели, с изключение на Чарли.
— Селърс е намерил куп доказателства в „Силвър Брей“ — продължи той. — Анджили поддържал спретната документация, сякаш всичко е напълно законно: телефонни номера на десетки мъже и списък с двайсет и три имена на жени — по всяка вероятност минали и бъдещи жертви. До някои имена има дати и човки, а до други няма. Селърс пуснал в „Гугъл“ имената на жените — всички имали свой сайт или уебстраница в сайта на някоя компания. Всички са жени с кариера…