Саймън заряза клавиатурата и се обърна към Чарли.
— Реагира прекалено емоционално. Малко е неуравновесена. Намекна, че и друг път е имала пристъпи на паника.
Чарли кимна.
— Как мислиш, защо беше толкова ядосана и възмутена? Според мен се постарахме да я изслушаме най-търпеливо. И защо заяви, че не се страхува от полицията? Изтърси го ни в клин, ни в ръкав, нали? — Тя посочи с брадичка към компютъра: — Има ли уебсайт за нея, с лична информация или нещо такова?
— Ако този Хауърт я избягва, мога да го разбера — каза Саймън. — Може да постъпва като страхливец и така нататък, но ти представяш ли си какво би било да се опиташ да скъсаш с нея?
— И при това й е обещал да се оженят, така че би било голямо разочарование. Защо мъжете са такива кретени?
На екрана се появи голяма снимка на Наоми Дженкинс. Усмихваше се, седнала на голям черен слънчев часовник с формата на полусфера, облегната на сребърната му конусовидна стрелка, гномона. Ще ми трябва време, за да свикна с тази дума, помисли си Чарли. Червеникавата коса на Наоми бе вързана отзад. Беше облечена е червени рипсени панталони и бледосин суитшърт.
— Тук изглежда съвсем нормална — отбеляза Саймън. — Щастлива, успяла жена.
— Това е нейният сайт — каза Чарли. — Сигурно сама си го е правила.
— Не, виж, тук долу пише „Съмърхауз уебдизайн“.
Чарли цъкна нервно с език.
— Нямам предвид буквално. Имам предвид, че тя самата е предоставила цялата информация и снимките. Всеки човек със свободна професия, когато си прави сайт, за да рекламира бизнеса си, ще обмисли сериозно имиджа, който иска да разпространи за себе си.
— Мислиш ли, че ни лъже? — попита Саймън.
— Не съм сигурна. — Чарли загриза нокътя на палеца си. — Не е задължително, но… не знам. Само предполагам, но си мисля, че нейните проблеми не са започнали с изчезването на любовника й. Както и да е, намери Хауърт, виж дали е добре и край. Междувременно… аз ще отида да полежа на плажа в Андалусия. — Тя се захили широко. Повече от година не бе имала възможност да си вземе пет последователни дни отпуска. А сега щеше да отиде на истинска седемдневна почивка, като нормален човек. Чак не й се вярваше.
— Ето ти визитката на нашата часовникарка. Аз определено няма да взема да й се обаждам, докато съм в отпуска. Случайно да искаш и картичката на „Силвър Брей — луксозни бунгала“? Мъз Дженкинс ме излъга за тях. Когато казах: „Силвър Брей — луксозни бунгала“, тя ме погледна, сякаш я бях ударила. Бас ловя, че двамата с Хауърт са ходили там. — Чарли обърна картичката да види другата й страна. — Забравих да й я върна. Хм. Предлагат транспорт от летището в Единбург. Осигуряват и домашна кухня, ако искаш, има спа център, всички легла са с огромни размери… Дали да не заведеш Алис там? — По дяволите. Защо го изтърси това?
Саймън се направи, че не е чул.
— Какво мислиш за историята с прозореца? — попита той. — Мислиш ли, че е видяла нещо?
— О, моля те! Това бяха пълни глупости. Била е в стрес и просто в един момент не е издържала — толкова.
Саймън кимна.
— Тя каза, че Хауърт обичал да държи всичко под контрол, но на мен ми се струва, че тя е маниачка на тема контрол. Настоя да разкаже всичко в хронологическа последователност, нареди ни да отидем в къщата на Хауърт. — Той взе снимката на Наоми е Робърт Хауърт и внимателно я разгледа. На заден план, над ред от коли, се виждаше надпис „Бъргър Кинг“. — Май са се снимали пред „Травълтел“.
— Живописно.
— Малко е тъжно. Той никога не е ходил у тях, а са заедно вече цяла година.
— Истинската загадка в случая всъщност е тяхната връзка — каза Чарли. — Какво му е на този човек, та тя не иска да го запознае с най-добрата си приятелка?
— Може пък да се срамува от приятелката си — предположи Саймън.
— Какво общо може да има между майстор на слънчеви часовници с дизайнерска дамска чанта и беден шофьор на камион?
— Физическо привличане? — Саймън изглеждаше така, сякаш не искаше да задълбават в тази тема.
Чарли за малко да каже: „Искаш да кажеш секс?“, но се спря навреме.
— Не прилича на шофьор на камион, не смяташ ли? — Тя свъси вежди. — Колко камионджии познаваш, които носят ризи без яки и модерни очила с правоъгълни стъкла?
— Всъщност не познавам нито един шофьор на камион — заяви Саймън мрачно, сякаш току-що му беше хрумнало, че би искал да има такива познати.