Нищо не казваш. Опитвам се да провокирам човек в безсъзнание.
— Впечатлен си, надявам се. Може да си успял да ме заблудиш, но се появиха някои странични ефекти, които не си предвидил. Не може да подариш на някого година от живота си, да го оставиш да те обича така, както те обичах аз, без да дадеш част от себе си на този човек. А ти ми даде достатъчно, за да съм убедена сега, че съм права. Сега аз съм тази, която знае за теб неща, които никога не си предполагал, че ще разбера. Но аз ги разбрах, защото нашата връзка бе и фалшива, но и истинска.
Клепачите ти трепкат, този път съм сигурна, че не си въобразявам. Идва ми наум изразът „бързо движение на очите“. Това не се ли получава, когато спиш дълбоко? Може би сънуваш лош сън. Какво ли означава лош сън за човек като теб, избрал да живее живот, по-страшен от кошмарите на повечето хора?
— Изнасилил си Пру Келви, макар да не си горял от желание. Греъм е искал и ти си го направил, но не ти е доставило удоволствие. Както на Греъм — той обожава да изнасилва жени. Той ми каза, че не си проявил интерес и към сервитьорката на ергенската му вечер, макар и нея да си изнасилил, подтикван от брат си. Правил си нещо като експерименти, нали — да правиш каквото прави Греъм, от време на време само. За да си докажеш, че твоят подход е по-висш, от друга категория.
Изпитвам ужас при мисълта, че може да отвориш очи. Искам да съм в състояние да довърша, а не съм сигурна, че ще успея, ако ме гледаш. Ако ми отговаряш.
— Знам, че си заставил Келви да остане с маска на очите, докато си я насилвал. Според Греъм си се страхувал да не види лицето ти, страхувал си се да не би да те срещне някои ден и да те познае. Но той греши. Оказа се обаче, че и аз не съм била права. Разбрах го днес, когато влязох в тази стая и те видях. Мислех, че си накарал Келви да остане с маската, за да не види лицето ти, та да можеш и с нея да направиш същото като с Джулиет и Санди, и с мен: да се запознаете уж случайно, да станеш неин приятел, неин спасител. И после да съсипеш живота й, да го сринеш из основи.
Поклащам глава и се чудя как съм могла да вярвам в това.
— Не е било така, разбира се. Последователността на събитията щеше да е съвсем различна. Познавам подредения ти ум, Робърт. За теб е било задължително първо да се явиш като спасител — наистина да си спасител, — а после да станеш унищожител. Затова жертвите на Греъм са били идеалният вариант. Нямаше да можеш да го направиш с жена, която преди това сам си изнасилил.
Преглъщам с усилие и продължавам.
— Накарал си Пру Келви да остане с маската, когато си я изнасилвал, защото не би могъл да понесеш липсата на личен подход. Ужасът в очите й не е имал нищо общо с теб като индивид — бил си само един безименен нападател. Не си могъл да понесеш тази мисъл, нали? Чувствал си се незначителен — можело е да си който и да е. Тя дори не е знаела името ти, макар вие с Греъм да сте знаели нейното, да сте я избрали измежду всички жени, които сте могли да отвлечете. Което я е правело по-специална от теб — това те е влудявало. Имал си нужда да доведеш нещата до по-личен план. Искал си да бъдеш значим за жените, искал си за тях да има значение, че ти си ти. А не някой анонимен изнасилвач, който може да бъде заменен от брат ти.
Ставам и се отдалечавам от теб, колкото ми позволява малката стая. Когато отново проговарям, гласът ми е дрезгав, сякаш имам шкурка в гърлото.
— Двамата с Греъм изобщо не сте взаимно заменяеми. Ти си искал да нараняваш жените по-жестоко. За него изнасилването е било достатъчно, но не и за теб. Не се изненадвам от желанието ти хората да забелязват колко си уникален. На света няма друг като теб, Робърт.
Ти ми говореше за ранимата близост, помниш ли? Пру Келви и онази сервитьорка от ергенската вечер на Греъм — тях си могъл да нараниш само в определени граници, защото не са те познавали. Всеки знае, че на света има лоши, брутални хора, както има урагани и земетресения. Ако не познаваш тези чудовища лично, може да ги приемеш като природни бедствия — когато съсипят живота ти, не го приемаш лично. Просто се е случило. Не са ни познавали, не са ни обичали, не са ни били близки. Казваме си, че не са знаели какви добри, чувствителни и уязвими хора всъщност сме. Ако са знаели, не биха могли да ни наранят по този начин. Ударът може да е бил тежък, но не е бил насочен всъщност лично срещу нас. Можело е да се случи с всеки. Ти ми каза всичко това и беше прав.
Дъхът ми замъглява стъклото на прозореца. Рисувам сърце с пръст, после го заличавам.