— Знам от личен опит, Робърт. Много по-лесно е, когато има разстояние между теб и нападателя ти. Брат ти знаеше името ми, когато ме застави, опрял нож в мен, да вляза в колата му, но не познаваше мен. Това ми действаше утешително.
Усещам вътрешността на устата си като обработена кожа за обувки. Въздухът в стаята ти е топъл и сух. Не мога да отворя прозореца. Има катинар, който не се отваря.
— Греъм искаше да изкара, че идеята да подбирате за свои жертви жени със собствени сайтове, за да ги плашите с онова, което знаете за тях, е негова. Личното отношение — по-голям страх и болка в очите, докато са се питали защо от всички жени сте избрали точно тях. Греъм ми разправи всичко това със задоволство, все едно той го е измислил. Но това е твоя идея, нали, Робърт? След ергенската вечер на Греъм си бил разочарован. Може би ядосан. Имал си чувството, че тази келнерка леко се е отървала; че си пропуснал златна възможност, колкото и доволен да е бил Греъм, ти си знаел, че келнерката вече е започнала да се утешава с мисълта, че е станала жертва на лош късмет.
Избърсвам сълзите си.
— Предложил си да усъвършенствате бизнес плана на Греъм: предложил си вместо непознати жени да използвате специално подбрани, като им показвате, че знаете кои са и с какво се занимават. Като им давате да разберат, че нарочно сте ги избрали. Греъм харесал идеята, но на него винаги му е било нужно по-малко, за да е доволен. Ти обаче не си намерил и това за достатъчно удовлетворително. Ти искаш да знаят твоето име, никой друг да няма значение. Но едва ли си могъл да предложиш на Греъм да се запознавате с жените, които възнамерявате да изнасилите, да завързвате любовна връзка и чак след това да ги изнасилите. Греъм не е искал да го пипнат и да го пратят в затвора.
Но все пак го пипнаха, което отчасти се дължи на мен. Мъча се да не забравям, че не съм само жертва на теб и брат ти. Но съм също така и победител. Или бих могла да бъда. Зависи какво ще направя сега.
Продължавам да говоря на затворените ти очи:
— Ти не се тревожеше, че ще те заловят, нали? Вярвал си, че би могъл така жестоко да разклатиш устоите на живота им, че да не представляват заплаха за теб. Бил си убеден, че методът ти е безпогрешен. Да ти разкажа ли за твоя метод? — Смея се — силно, дрезгаво кудкудякане, излязло някъде от задната част на гърлото ми. — Първо се сближаваш с нас, вкарваш ни в ранима близост. Караш ни да се влюбим в теб, да имаме нужда от теб така, че ти да си целият ни свят. Господи, в тази част си неповторим! Толкова романтичен, толкова нежен. Ти си идеалният съпруг или любовник, която и роля да играеш, влагаш в нея цялата си енергия и ентусиазъм. Трябваше да повярваме, че си нашата съвършена сродна душа, иначе нямаше да ни заболи достатъчно, когато ни сервираш истината, нали така?
Сграбчвам края на най-горната ти възглавница и я дръпвам изпод главата ти. Държа я с две ръце.
— Този момент си чакал с нетърпение. В който ще нанесеш удара и ще ни заболи. В който ще ни разкриеш кой си всъщност и ще се наслаждаваш на шока. Ти сам ми го каза.
Млъквам, тъй като в главата ми изплуват думите ти, така както ги чух: От толкова отдавна мисля да я напусна. Планирам го, чакам момента с нетърпение. Сигурно съм го обмислял прекалено дълго. В съзнанието ми решението се е превърнало в… нещо легендарно. Остава големият финал.
— Ивон грешеше, като смяташе, че ти никога няма да напуснеш Джулиет заради мен. Накрая щеше да я напуснеш. Това винаги е било част от плана ти. Но си искал да се насладиш на тръпката от очакването, да го удължиш колкото се може по-дълго, преди да минеш към следващата си жертва. Първо ставахме жертви на Греъм, после на теб. Обзалагам се, че си възприемал ролята на Греъм като един вид подкрепяща роля — знаел си, че ти си този, който наистина ще ни съсипе: Джулиет, Санди Фрийгард. Обаче си видял, че ще ти е трудно да разрушиш света на Санди Фрийгард, и затова си минал към следващото име в списъка — моето.
Стискам възглавницата с две ръце и впивам нокти в нея. Материята заема веднага предишната си форма, не мога да оставя отпечатъци, колкото и силно да натискам, не мога да предам мъката си на този неодушевен предмет.
— Ти се гордееш, че имаш железни нерви — връщам се към монолога си аз, — но дълбоко в себе си ти си страхливец и лицемер. Колкото и да презираш брат си, не си скъсал окончателно с него, нали? Продължаваш да му даваш камиона да организира изнасилвания. Дори си изнасилил Пру Келви, за да му угодиш, да го държиш в играта. Защото Греъм има нещо, от което ти отчаяно се нуждаеш — списъка с имената на неговите жертви. Които ти на свой ред можеш да направиш свои жертви.