Чарли се насили да се усмихне, Наоми направи всичко възможно да й отвърне. Точно това бе искала да избегне Чарли — измъчените поздрави, насилените усмивки, които говореха за споделено болезнено преживяване, което никой нямаше да може да забрави.
— Погледни — каза Оливия и като че ли посочи към нещо, намиращо се пред фасадната стена, под прозореца на хола.
Чарли нахлузи чифт маратонки, които бе захвърлила пред вратата преди дни, и излезе отвън. На стената бе подпрян слънчев часовник — равен правоъгълен сив камък с размери някъде метър и двайсет на метър и петдесет и дебелина пет сантиметра. За стрелка служеше плътен железен триъгълник. По средата на горния му ръб бе закрепен кръгъл издатък с формата на голям сачмен лагер. Мотото беше на латински и бе изписано със златни букви: Docet umbra. В най-горния край на часовника, в центъра, беше изобразена долната половина на слънце. Лъчите, насочени надолу под ъгъл, представляваха линиите, по които се отчитаха целите и половинките часове: часовите линии. През тях, по цялата ширина на часовника — от левия край до десния, — минаваше друга издълбана хоризонтална линия, която приличаше на наклонена усмивка.
— Обещах да направя един за шефа ти — обясни Наоми. — Ето го. Задръжте го, безплатен е.
Чарли клатеше глава.
— Няма скоро да се върна на работа. (Ако изобщо се върна.) Занеси го в полицията, попитай за инспектор Прауст…
— Не. Донесох го тук, защото исках да го дам на теб. За мен е важно. — Наоми се опитваше да хване погледа на Чарли.
— Благодаря — натърти Оливия многозначително. — Много мило от твоя страна.
Чарли бе убедена, че сестра й се държи възпитано, само и само да я изкара още по-невъзпитана в сравнение със себе си.
— Благодаря — смотолеви тя.
Настъпи неприятно мълчание. После Наоми заговори:
— Саймън Уотърхауз ми каза, че си нямала представа кой е Греъм — когато си се увлякла по него.
— Не искам да говоря за това.
— Не бива да се наказваш за нещо, за което нямаш вина. Аз го правих години наред и доникъде не стигнах.
— Довиждане, Наоми. — Чарли се обърна да влезе в къщата. Ако Оливия иска, нека сама внесе скапания часовник вътре. Чарли не даваше пукната пара. Прауст вероятно бе забравил вече за идеята си.
— Чакай. Как е Робърт?
— Все така — отвърна Оливия, понеже Чарли не пожела. — Мъчат се да го върнат в съзнание, но засега без успех. Епилептичните припадъци продължават, макар и да не са толкова чести.
— Ако все пак дойде в съзнание, чака го дълъг списък от обвинения — обади се Чарли. — От онова, което открихме в „Силвър Брей“, е ясно, че е взимал дейно участие в бизнеса с ергенските вечери. Шофирал е в много от случаите и е получавал половината печалба. — И Оливия можеше да разкаже всичко това, ако Чарли не бе взела първа думата. Всъщност Оливия беше разговаряла със Саймън; Чарли бе чула всичко от втора ръка. Но тя не искаше Наоми да разбере до каква степен собственият й живот се бе изплъзнал от ръцете й. — Робърт си пада по безлични места, нали? Бензиностанции, крайпътни мотели, болници? Още по-добре. Затворът е в състояние да превърне една средностатистическа бензиностанция в петзвезден хотел.
— Каквото и да го чака, заслужил си го е — каза Наоми и се обърна към Оливия, след като Чарли упорито избягваше погледа й. — Греъм също. И жена му.
— И на двамата им е отказано освобождаване под гаранция — осведоми я Оливия.
— Добре де, защо не млъкнеш! — викна Чарли и злобно изгледа сестра си.
— Саймън Уотърхауз освен това ми каза, че Джулиет не говори от няколко дни — добави Наоми.
Този път Чарли погледна към Наоми. Кимна. Не й беше приятно да си представя как Джулиет Хауърт седи мълчалива в някоя килия. Чарли щеше да се чувства по-добре, ако Джулиет продължаваше да предявява претенции и да дразни всеки, който й се изпречи. И Джулиет щеше да влезе в затвора за дълго време, присъдата й вероятно щеше да е колкото на Греъм Анджили. Не беше честно.
— Какво не си ми казала? — обърна се Чарли към Наоми. — Джулиет се е опитала да убие Робърт, защото е разбрала, че е бил съучастник на мъжа, който я е изнасилил — толкова знам. Това, което още не знам, е защо Робърт преднамерено се е сприятелявал с жените, насилени от Греъм. — Усети как отново се заплита в случая и възнегодува. Наоми Дженкинс от самото начало си играеше игрички с нея, но Чарли вече бе решена да не губи повече.