Прауст изникна пред нея — бе забравила да гледа за него. Повечето време, помисли си тя, реалният свят все едно не съществува. До слуха й едва-едва достигаше музиката от популярни оперни арии, които проглушаваха ушите на всеки друг в кафенето, почти не чуваше и силното фалшиво пеене на наперения собственик, застанал зад бара. Светът на Чарли се бе свил до няколкото мъчителни мисли, които се въртяха безспир в главата й: защо трябваше да срещна Греъм Анджили? Защо бях толкова глупава да го харесам? Защо трябваше да разтръбяват моето име по всички вестници и телевизионни новини, а неговото остана неизвестно? Защо животът е толкова несправедлив?
— Добро утро, Чарли — поздрави инспекторът неловко. Носеше голяма книга с меки корици — книгата за слънчевите часовници, която Саймън му бе купил. Досега никога не се бе обръщал към Чрли с малкото й име. — Какво е това?
— Слънчев часовник, сър.
— Няма нужда да се обръщаш към мен със „сър“ — каза Прауст. — В кафене сме — добави той, сякаш това обясняваше странното му изказване.
— Дават ви го безплатно. Дори началник Бароу не може да възрази.
Прауст направи кисела физиономия.
— Безплатно ли? Наоми Дженкинс ли го направи?
— Да.
— Не ми харесва мотото. Docet umbra: сянката говори. Много е банално.
— Това ли означава? — Разбира се. Как не се беше сетила, че думите са важни.
— Кога се връщаш? — попита Прауст.
— Не знам дали изобщо ще се връщам.
— Виж, трябва да забравиш случилото се. Колкото по-бързо му обърнеш гръб, толкова по-бързо ще го забравят и хората.
— Така ли? Ако някой от моите колеги бе спал с известен сериен изнасилвач, аз едва ли щях да забравя.
— Добре де, хората може и да не забравят — съгласи се нетърпеливо Прауст, сякаш ставаше дума за дребен детайл. — Но ти си добър полицай и не си направила нищо нередно.
Джайлс Прауст — решен да проявява оптимизъм? Е, това се казва събитие.
— Тогава защо ще правят официално разследване? — попита Чарли.
— Това решение не е мое. Виж, ще приключи, преди да разбереш. Между нас да си остане, въпрос на чиста формалност и… имаш пълната ми подкрепа.
— Благодаря, сър.
— И… всички други… също искат да… — Снежния човек очевидно не се сещаше как да вмъкне въпроса за Саймън в разговора. Поигра с ръкавелите си, после взе ламинираното меню и старателно се зачете.
— Какво ви каза Саймън да кажете? — попита Чарли.
— Ти защо не искаш да го видиш? Човекът не е на себе си.
— Не мога.
— Може да говориш с него по телефона.
— Не. — Щом се споменеше името на Саймън и Чарли започваше да губи присъствие на духа.
— С имейл? — Прауст въздъхна. — Върни се на работа, сержант. Първите няколко дни може да е неловко, но после…
— Неловко? Кошмарно е точната дума. А после, следващите дни също ще е кошмарно. Всеки ден ще е кошмарен, докато се пенсионирам. А дори и тогава… — Чарли млъкна, защото усети, че гласът й бе започнал да трепери.
— Не мога да се справя без теб — настоя Прауст.
— Може да ви се наложи.
— Е, да, ама не мога! — Беше го ядосала.
Млада руса сервитьорка е татуирана на рамото пеперуда застана до масата.
— Да ви донеса ли нещо? — попита тя. — Чай, кафе, сандвич?
— Имате ли зелен чай? — попита Прауст. Като му отговориха с „не“, той извади едно пакетче от джоба на сакото си.
Чарли неволно се усмихна, като видя как сервитьорката се отдалечава, понесла пакетчето с протегната далеч от тялото си ръка, все едно носеше мъничка тиктакаща бомба.
— Носите си чай?
— Ти настоя да се срещнем тук и аз предположих най-лошото. Сега сигурно ще ми сложи мляко и захар. — Прауст отново съсредоточи вниманието си върху Чарли. — Защо ме накара да донеса това? — потупа той книгата, която бе оставил на масата.
— Искам да проверите една дата: девети август. Когато говорехме за сватбения подарък за Гибс, вие споменахте нещо за датната линия на слънчевия часовник: че всяка година отбелязва две дати, а не една. Вярно ли е това?
Очите на Прауст се стрелнаха към подпряната на стената голяма каменна плоча с метален триъгълник по средата. Погледът му се задържа там няколко секунди, после се върна обратно към Чарли.
— Да, оказва се, че всяка дата си има близнак по някое време през годината. В тези два дни деклинацията на слънцето е абсолютно една и съща.