— Ако едната дата е девети август, коя ще е другата? Кой е нейният близнак?
Прауст отвори книгата на съдържанието, намери необходимата страница и се загледа в таблицата.
— Четвърти май.
Сърцето на Чарли подскочи. Права беше. Оказа се, че налудничавото й предположение изобщо не е налудничаво.
— Денят, в който умря Робърт Хауърт — отбеляза Прауст делово. — А какво е станало на девети август?
— Рожденият ден на Робърт Хауърт — отвърна Чарли. Какво беше казала Наоми? Защото тогава е започнало всичко.
И какво друго каза тогава: Още не е свършило. Сега вече всичко свърши. Робърт Хауърт беше мъртъв. Рожденият му ден бе свързан завинаги с датата на смъртта му, чрез датната линия на слънчевия часовник, който стоеше пред Чарли.
Docet umbra: сянката говори.
— Наоми направи този часовник, преди Робърт да умре — промълви Чарли.
— От естествена смърт — дихателна недостатъчност — напомни й Прауст. — Това постанови следствието.
Зеленият му чай пристигна. Без мляко и без захар.
— Мисля, че ще изглежда много добре на стената на нашия участък. — Снежния човек помириса предпазливо чая и внимателно отпи. — А като се има предвид колко съм натоварен с работа, може да съм прекалено зает да забележа на четвърти май следващата година дали сянката на нодуса ще следва датната линия. А дори и да не съм толкова зает и случайно да си спомня да погледна, може да е облачен ден. А ако няма слънце, няма и сенки.
Това дали означава, запита се Чарли, че ако има прекалено много сенки, някъде трябва да съществува и източник на светлина?
— На света има твърде малко справедливост, въздавана от хората — каза Прауст. — На мен ми харесва да мисля за смъртта на Робърт като пример за справедливост, въздадена от природата. Тялото му просто се е отказало от борбата, сержант. Майката природа е поправила една от своите грешки, и толкова.
Чарли прехапа устни.
— С малко помощ — измърмори тя.
— Така е. Джулиет Хауърт почти сигурно е допринесла за крайния резултат.
— И ще влезе в затвора за това. Това честно ли е, сър?
— Нападнала е Хауърт в пристъп на силни емоции. Ще проявят снизходителност към нея. — Прауст въздъхна. — Върни се в екипа си, Чарли. Не можеш да промениш мнението ми за каквото и да е, свързано с работата, в някакво си претъпкано, шумно кафене. Не мога да мисля свястно, когато в ушите ми скърца „Травиата“.
— Ще си помисля.
Инспекторът кимна.
— И това върши работа засега. — Той се наведе и прокара пръсти по гладката каменна повърхност на слънчевия часовник. — Аз бях избрал мото за часовника, който исках. Преди началникът Бароу да ми отреже квитанциите. Depresso resurgo.
— Звучи ми много депресиращо — свъси вежди Чарли.
— А не е. Не знаеш какво означава.
Как да не попита, като го гледа как седи като ученик, който си е написал домашното и гори от желание да го вдигнат?
— Какво?
Прауст изгълта последния чай.
— Залязвам и пак изгрявам, сержант — каза той, без да сваля очи от Чарли. После извади мокрото пакетче чай от чашата с помощта на лъжичката. Вдигна го нависоко — жест на триумф, и повтори: — Залязвам и пак изгрявам.