Господин Хауърт се върна на сцената и ме развърза. Каза ми да сляза по стъпалата и ми напомни, че ако не му се подчинявам, ще ме „изкорми“. Направих каквото ми каза. Той ме заведе до масата, където имаше един свободен стол. Блъсна ме да седна на него и пак започна да ме завързва. Дръпна ръцете ми назад — зад гърба ми и зад облегалката на стола, и завърза китките ми една за друга. После разтвори краката ми колкото можа, накара ме да събера глезените си под стола и върза и тях. Другите мъже продължаваха да пляскат и да викат.
След това господин Хауърт сервира още три ястия на мъжете: голямо парче някакво месо със зеленчуци, тирамису и накрая различни видове сирене. С изключение на господин Хауърт никой от другите мъже не ме докосна, но докато ядяха, ми се подиграваха и ми се присмиваха. От време на време един от тях ми задаваше въпроси — например пита ме коя е любимата ми сексуална фантазия и любимата ми сексуална поза. Господин Хауърт ми заповяда да отговоря. „И се постарай“, добави той. Казах неща, които си мислех, че би искал да чуе.
След като мъжете свършиха с последното ястие, господин Хауърт разчисти масата. Донесе бутилка портвайн и чаши от кухнята, после кутия с пури, пепелници и кибрити. След това ме развърза и ме накара да легна по корем на масата. Подчиних се. Някои от мъжете запалиха пури. Господин Хауърт се качи върху мен и ме изнасили анално.
„Иска ли някой да опита?“ — предложи той, след като свърши.
Един от групата отговори: „Всички сме прекалено напрегнати, приятел.“
Неколцина, господин Хауърт включително, се опитаха да накарат мъж на име Пол да ме изнасили. Чуха се думи като: „Ти какво ще кажеш, Пол?“ и „Хайде, Пол, ти трябва да я оправиш“. Това ме наведе на мисълта, че мъжете се познаваха доста добре помежду си, че са група стари приятели и навярно Пол беше водещата фигура или беше известен като зевзека в групата. Не можех да видя кой беше Пол, но го чух да казва: „Не, достатъчно ми е и гледането.“
Господин Хауърт ми каза да се изправя. Подаде ми палтото и обувките и ми нареди да си ги сложа. След като се облякох, той отново нахлузи маската на очите ми и ме изведе навън. Мъжете останаха вътре в залата. Той ме напъха в колата и блъсна вратата. Този път господин Хауърт не каза нито дума през цялото пътуване. Мисля, че бях в безсъзнание през по-голямата част от пътя, защото изгубих всякаква представа за всичко. По някое време, все още бе тъмно като в рог, колата спря и той ме измъкна навън. Паднах на земята. Господин Хауърт не ми върна мобилния телефон. Чух колата да се отдалечава и реших, че си е отишъл. След няколко секунди събрах смелост да сваля маската от очите си и видях, че съм на няколко крачки от моята кола на Торнтън Роуд в Хамбълсфорд. Ключовете за колата бяха в джоба на палтото ми. Качих се зад волана и се прибрах вкъщи.
Не казах на никого за случилото се с мен и не съобщих в полицията за отвличането и изнасилването. По-късно, на 24 март 2005 година, случайно срещнах господин Хауърт отново на бензиностанцията „Рондсли Ийст“ и установих самоличността му, като го проследих до паркинга, където бе паркиран неговият камион. На камиона бе написано името му.
Показанията бяха взети от: младши следовател 124 Саймън Уотърхауз, Криминален отдел, Кълвър Вели.
Участък: Спилинг
Дата и място на снемане на показанията: 16:10 ч., 04.04.06, Спилинг
7
5 април 2006
— Полицай ли? — Мъжът, който развеждаше Чарли и Оливия из тяхното луксозно бунгало, вдигна тревожно ръце. — Нямаше да ви кажа, че имаме свободни бунгала, ако знаех, че сте от момчетата в синьо. Или по-скоро момичета в синьо. — Той намигна и се обърна към Оливия. — И вие ли сте полицай? — Говореше изискано, което наведе Чарли на мисълта, че е завършил частно училище.
— Не — отвърна Оливия. — Защо всеки, който ни вижда заедно, задава този въпрос? — попита тя Чарли. — Теб никой не те пита дали си журналистка. Няма логика. Да не би да се смята, че желанието да служиш на закона е семейна черта? — Всеки, който познава Оливия, щеше да знае колко нелепа е идеята да я види да преследва някой малолетен разбойник по улицата или да разбива вратата на квартира за опаковане на хашиш. — Вашият брат притежава ли ваканционен комплекс с бунгала? — попита тя невинно.
Човекът не се обиди, слава богу. Засмя се.
— Може да се изненадате, но, да, няколко години двамата с брат ми заедно въртяхме бизнеса. Значи вие сте журналистка? Като онази… как се казваше? Кейт Ади!