Выбрать главу

Тя се наведе, писа няколко секунди и бутна плика към Саймън с усмивка. Той не помръдна. Селърс взе плика, хвърли му бърз поглед и го подаде на Саймън. По дяволите. Сега вече нямаше избор. Усмивката на Джулиет стана още по-широка. На Саймън му беше неприятен начинът, по който тя се опитваше да влезе в личен контакт с него, като едновременно използваше и изключваше участието на Селърс. Замисли се дали да не излезе от стаята и да остави всичко в ръцете на Селърс. Как ли щеше да реагира тя?

Беше написала върху плика четири строфи — стихотворение или част от стихотворение:

„На човешката неувереност се дължи цялата сила на аргументите човешки и докато не паднем, не знаем, че говорейки, сме правили грешки.“

— Какво е това? — попита Саймън, раздразнен, че не го знае. Не можеше да си го е измислила, не и толкова бързо.

— Това е моята мисъл на деня.

— Разкажете ми за сексуалните ви отношения с вашия съпруг — каза Селърс.

— Нямам намерение. — Джулиет се изкиска. — Вие ми разкажете за вашите с вашата съпруга. Виждам, че носите венчална халка. Едно време мъжете не носеха халки — обърна се тя към Саймън. — Понякога човек трудно си спомня, че нещата някога са били по-различни, отколкото сега, не мислиш ли? Миналото изчезва и ти се струва, че никога не е имало нищо по-различно от сегашното състояние на нещата. Трябва истинско усилие, за да си спомниш как е било някога.

— Бихте ли определили сексуалните си отношения като нормални? — упорстваше Селърс. — Още ли спите заедно?

— В момента Робърт спи в болницата. Може и никога да не се събуди според младши следовател Уотърхауз — каза го с тон, който намекваше, че Саймън може и да е излъгал ей така, за да си направи шега.

— Бихте ли казали, че сте имали нормални сексуални отношения със съпруга си, преди да получи травмите? — Ако се съдеше по гласа, Селърс не бе загубил търпението си, нещо, което Саймън не можеше да каже за себе си.

— Няма да кажа нищо по този въпрос — отсече Джулиет.

— Ако си бяхте извикали адвокат или ни бяхте оставили ние да ви намерим, той или тя щеше сега да ви посъветва, когато не искате да отговаряте на даден въпрос, да казвате: „Без коментар.“

— Ако исках да кажа „без коментар“, щях да го кажа. Моят коментар е, че предпочитам да не отговарям на въпроса. Като Бартълби.

— Кой?

— Литературен герой — измърмори Саймън. — Бартълби Писаря12. Каквото и да го помолели да направи, той винаги казвал: „Предпочитам да не го правя.“

— Само че не е бил на разпит в полицията — уточни Джулиет. — Просто си работел в службата. Или по-скоро не работел. Малко като мен. Предполагам знаете, че нямам работа, нямам професионална кариера. Нямам и деца. Само Робърт. А сега може и него да загубя — тя издаде долната си устна напред, пародирайки тъжна физиономия.

— Съпругът ви някога да ви е изнасилвал?

Джулиет сякаш се изненада, дори може би малко се ядоса. После се засмя.

— Какво?

— Чухте въпроса ми.

— Абе, хора, вие не сте ли чували за Бръснача на Окам13? За най-простото обяснение и такива работи? Само се чуйте! Изнасилвал ли ме е Робърт? Бил ли е груб с мен? Упражнявал ли е психологически тормоз над мен? Горкият човек лежи в болницата с опасност за живота, а вие… — тя изведнъж млъкна.

— Какво? — попита Селърс.

Хитрите й очи бяха загубили острия си поглед.

— До съвсем скоро мъжът имаше законно право да насилва жена си — каза тя някак разсеяно. — Представете си такова нещо сега — изглежда почти невъзможно. Помня, като дете се разхождах из града с мама и татко и видях плакат, на който пишеше: „Изнасилването в брака — да го превърнем в престъпление.“ Попитах родителите си какво означава това. — Джулиет говореше механично, сякаш си мислеше за нещо съвсем друго.

— Джулиет, ако ти не си се опитала да убиеш Робърт, защо не ни кажеш кой е бил? — попита Селърс.

Изражението на лицето й моментално се проясни. Погледът й отново се съсредоточи, но Саймън усети промяна в настроението й. Лекомислието бе изчезнало.

— Да не би Наоми да ви е казала, че Робърт я е изнасилил?

Саймън отвори уста да отговори, но Джулиет го изпревари.

— Така ви е казала! — отсече тя с широко отворени очи. — Тя е невероятна!

вернуться

12

Разказ от Хърман Мелвил, американски писател, известен най-вече с романа си „Моби Дик“. — Б.пр.

вернуться

13

Бръснач на Окам е най-разпространеното наименование на принципа за простотата в науката. Съгласно този принцип от множеството теории, които обясняват един и същ проблем, за предпочитане е най-простата. — Б.пр.