— Искаш да кажеш, че лъже ли? — попита Селърс.
— Да. Лъже. — Джулиет изглеждаше абсолютно сериозна за първи път откакто бе започнал разпитът. — И какво точно ви каза, че е направил?
— Ще отговарям на твоите въпроси, когато ти отговориш на моите — кривна глава Селърс. — Така е справедливо.
— Тук няма справедливост — заяви презрително Джулиет. — Чакай да позная. Казала ви е, че е имало и други мъже, които са гледали и са вечеряли. Каза ли, че Робърт я е изнасилил на сцена? Била ли е завързана за легло? Случайно страничните греди на таблите на леглото да са били увенчани с жълъди?
Нещо изщрака в главата на Саймън и той скочи на крака.
— От къде, по дяволите, знаеш всичко това?
— Искам да говоря с Наоми — заяви Джулиет. Усмивката й се бе върнала.
— Ти излъга за местонахождението на съпруга си. Прекара шест дни в къщата с него, докато той лежи в собствената си мръсотия, пребит почти до смърт, без да се обадиш на бърза помощ. Оставила си кървави отпечатъци по онази подпирачка за врата и кръвта е на Робърт. Имаме достатъчно основания да те изправим не един, а няколко пъти пред съда. Няма никакво значение какво ще ни кажеш или няма да ни кажеш.
Джулиет остана невъзмутима. Все едно Саймън й беше прочел своя списък с продукти за пазаруване.
— Искам да говоря с Наоми — повтори тя. — Насаме. Само двечките, тихо и спокойно.
— Трудна работа.
— Сигурно ти е ясно, че това няма да стане, защо си правиш труда да го искаш? — попита Селърс.
— Нали искаш да знаеш какво е станало с Робърт?
— Знам, че си се опитала да го убиеш, и това ми е напълно достатъчно — отвърна Саймън. — Ще те обвиним в опит за убийство, Джулиет. Сигурна ли си, че не искаш адвокат?
— Защо ми е да се опитвам да убия собствения си съпруг?
— И без мотив ще можем да ти предявим обвинението, друго не ме интересува.
— Това може да е вярно за твоя приятел — Джулиет посочи с брадичка към Селърс, — но не и за теб. Ти искаш да знаеш. И шефката ти също. Как й беше името? Старши следовател Зейлър. Тя е жена, а жените искат да научат историята от край до край. Е, аз съм единствената, която я знае. — В гласа й звучеше гордост. — Предай на шефката си от мен, че ако не ме остави да разговарям с онази кучка Наоми Дженкинс, ще си остана завинаги единствената, която знае истината. Ти решаваш.
— Не можем — каза Саймън, докато двамата със Селърс се връщаха в залата на Криминалния отдел. — Чарли няма да разреши, и с право. Дженкинс и Джулиет Хауърт сами в стая за разпит? Ще си навлечем още един опит за убийство. Най-малкото Хауърт ще тормози Дженкинс с подробностите около изнасилването й. Представи си заглавията: „Полицията позволява на убийца да измъчва жертва на изнасилване“.
Селърс не го слушаше.
— Защо Джулиет Хауърт смята, че аз не искам да узная истината? Надменна кучка. Защо ти да се интересуваш, а аз не?
— Не й обръщай внимание.
— Да не мисли, че съм безчувствено говедо или какво? Или че нямам въображение? Пълни глупости. Трябваше да чуе каква история измислих за пред Стейси за седмицата, дето ще прекарам със Суки. Ти знаеш ли, че дори разпечатах програма на заниманията за спояване на колектива на хартия с логото на полицията?
— Не искам да знам — отряза го Саймън. — Нямам намерение да лъжа Стейси, ако я срещна, докато те няма, и тя ме попита защо не съм с теб… където и да си й казал, че си.
Селърс се подсмихна.
— Така разправяш сега, приятелю, но знам, че ако се наложи, ще излъжеш заради мен. Не се прави на толкова почтен!
На Саймън му беше омръзнала тази тема. И преди я бяха обсъждали, и то неведнъж. Селърс посрещаше всяка критика весело и добродушно, което дразнеше Саймън почти толкова, колкото и фактът, че скрупулите му се приемаха като някаква приятелска закачка или преструвка. На Селърс наистина му липсваше въображение, поне в това отношение: не можеше да си представи, че някой искрено и чистосърдечно не одобрява непрекъснатите му изневери. Какво би могъл да има човек против неговия начин на забавление, след като няма наранени, няма пострадали? Според Саймън Селърс разсъждаваше прекалено оптимистично. За момента беше забавно, но той не разбираше, че поведението му можеше да доведе до неприятни последици. Като например да загуби жена си и децата, ако Стейси Селърс узнае. Човек, докато не изстрада една болка, не може да си представи как би се чувствал, когато боли.