Кимвам.
— Робърт Хауърт не те е изнасилил. Ти излъга за това, но по най-благородна причина. Обичаш Робърт и беше убедена, че за да не дойде на срещата с теб в „Травълтел“ миналия четвъртък, му се е случило нещо сериозно. Съобщи тревогите си на младши следовател Уотърхауз и на самата мен, но разбра, че ние не сме така сигурни като теб и не бяхме убедени, че Робърт е в опасност. За да превърнеш търсенето му в приоритетна задача за нас, ти смени тактиката — искаше да ни накараш да повярваме, че Робърт е агресивен и опасен и трябва да бъде намерен бързо, преди да нарани някой друг. От самото начало си възнамерявала да ни кажеш истината веднага щом го намерим. Това е била само временна лъжа — знаела си, че ще оправиш нещата, като кажеш истината накрая. — Сержант Зейлър спира, за да си поеме дъх. — Как се справям засега?
— Всичко е така, както го казвате. — Малко съм изненадана, че е успяла да прозре истината. Дали е говорила с Ивон?
— Наоми, твоята лъжа спаси живота на Робърт. Още един ден и той със сигурност щеше да е мъртъв. Налягането от кръвоизливите в мозъка щеше да го убие.
— Знаех, че така трябва да постъпя.
— Наоми? Ти по-добре гледай повече никога да не ме лъжеш. Това, че си била права за Робърт, не означава, че можеш да въвеждаш нови правила, когато ти скимне. Ясно ли е?
— Нямам причина да лъжа, след като вече сте намерили Робърт и той е в безопасност. Джулиет ли… се е опитала да го убие? Какво му е сторила?
— Ще стигнем и дотам — казва сержант Зейлър. Изважда пакет „Марлборо лайт“ от чантата си и запалва. Има дълъг маникюр, лакиран в тъмночервено, кожичката около ноктите е изгризана до кръв. — И така, щом Робърт Хауърт не те е изнасилил, кой го е сторил?
Думите й ме удрят като куршуми.
— Аз… Никой не ме е изнасилвал. Цялата история е измислица.
— Много сложна история. Театър, маса…
— Всичко е лъжа.
— Така ли? — Сержант Зейлър закрепва цигарата си на ръба на пепелника и скръства ръце, вперила в мен поглед през струйките дим. — Е, много въображение си вложила в тази лъжа. Защо е било необходимо да добавяш толкова чудати подробности — тържествена вечеря, легло с гравирани жълъди, плътна маска за очи? Защо просто не каза, че Хауърт те е изнасилил една нощ в „Травълтел“? Скарали сте се, той се е ядосал… и така нататък. Щеше да е къде-къде по-просто.
— Колкото повече конкретни детайли са включени в една лъжа, толкова по-убедителна става — обяснявам аз. — Една измислица трябва да съдържа толкова конкретни неща, колкото би съдържала и истината, ако иска да мине за истина. — Поемам си дълбоко дъх. — Една караница в „Травълтел“ нямаше да свърши работа — прекалено лично е, засяга само мен и Робърт. А аз исках да ви накарам да повярвате, че Робърт е заплаха за жените въобще, че е нещо като… извратено чудовище със склонност към извършване на ритуали. Затова измислих най-лошата история за изнасилване, която се сетих.
Сержант Зейлър бавно кима.
— Аз пък мисля, че си използвала точно тази история, защото е истинска.
Мълча.
Тя вади някакви листове от чантата си, разгъва ги и ги оставя пред мен. Един бърз поглед и ми става ясно какво представляват. Съдържанието им се надига към мен и започва да ме души, макар да избягвам да гледам думите. В гърлото ми засяда голяма буца.
— Много умно — казвам аз.
— Смяташ, че не са истински ли? Робърт не те е изнасилил, Наоми, но и двете знаем, че някой друг все пак го е направил. И който и да е той, е сторил същото и с други жени. Тези жени. Защо си мислеше, че си единствената?
Стягам се и поглеждам към листовете пред мен. Може и да са истински. Едно от писмата е малко неграмотно. И детайлите във всяко едно леко се различават. Не вярвам сержант Зейлър да ги е измислила. Защо да го прави? И както каза тя за моята история — прекалено сложно е.
— Някои жени отиват в полицията, след като са изнасилени — казва тя, сякаш води непринуден разговор. — Вземат им натривки. Сега, след като намерихме господин Хауърт, може да вземем проба от неговото ДНК. Ако е отговорен за тези изнасилвания, можем да го докажем. — Сержант Зейлър внимателно ме наблюдава.
— Робърт? — Този неочакван обрат ме обърква. — Той не би могъл да нарани никого. Вземете му проба, щом трябва. Няма да съвпадне с ничии… натривки.
Сержант Зейлър ми се усмихва приятелски. Но аз съм решена да не се поддавам на такива уловки.