— Значи е един и същи мъж, няма съмнение — отсече Прауст.
— Изглежда много вероятно — съгласи се Чарли. — Макар да сме сигурни, че при всеки от трите случая публиката се е състояла от различни хора, нали така?
Комботекра кимна.
— Така е. Различна е публиката и в разказ номер трийсет и едно от страницата на „Спийк аут енд сървайв“. Авторката описва четирима мъже, двама от които с брада, и три жени. И твърди, че са на средна възраст. Келви и Фрийгард казват, че при тях публиката била само от млади мъже.
— Ами разказът на Таня от Кардиф от другия сайт? — попита Саймън. — Ако това е истинското й име. При това изнасилване не е имало публика. То изглежда много по-различно от останалите. Единствената връзка е, че мъжът пак е говорил за звезда на представлението и за загряване, което може да е просто съвпадение, а нападателите да са съвършено различни.
Чарли клатеше глава.
— Имало е публика от един човек. Докато единият е изнасилвал Таня, другият е гледал. Използвани са думите „представление“ и „загрявка“ и това засега е достатъчно като връзка, докато не докажем, че нямат нищо общо. И снимки са правени. Сам?
— Санди Фрийгард каза, че са я снимали гола, разпъната на леглото. Спомената била думата „спомен“, също като при Наоми Дженкинс. Пру Келви не е видяла, но смята, че са я снимали. Чула щракане като от фотоапарат, но най-важната разлика в нейния случай е, че нападателят не свалил маската от очите й през цялото време. Вписал този детайл в изнасилването. Според показанията й насилвачът изглеждал ядосан и все й повтарял колко била грозна и как трябвало да държи лицето й скрито, иначе нямало да може да се представи добре.
— Жената си изглежда добре — обади се Гибс за първи път, откакто беше започнала срещата. — Не е нещо особено, но не е като блъсната от камион.
Всички освен Чарли се обърнаха към снимките на дъската. Чарли вече ги бе изучила в най-големи подробности, беше я объркал фактът, че липсват каквито и да било външни прилики между жертвите. Обикновено при всяко серийно престъпление със сексуален характер изродът има предпочитан тип.
Пру Келви имаше слабо, хубавичко лице с ниско чело и тъмна коса до раменете. Наоми Дженкинс имаше подобна прическа, но косата й бе по-червеникава. Лицето й бе по-пълно и беше по-висока на ръст. Комботекра спомена, че Пру Келви е само метър и петдесет и пет, а Наоми Дженкинс беше метър и седемдесет и три. Санди Фрийгард беше абсолютно различна на външен вид — руса, с квадратно лице и поне дванайсет килограма наднормено тегло, докато Келви беше кльощава, а Дженкинс — стройна.
— На теб ако не ти пука какво се е случило с тези жени, на всички останали им пука — каза Чарли, вперила поглед в Гибс. Срамуваше се от него. Сам Комботекра свъси вежди, като чу коментара му за външния вид на Пру Келви. Чарли не можеше да го вини за това.
— Кога съм казал, че не ми пука? — възрази Гибс. — Само казвам, че Келви не е чак толкова грозна. И следователно трябва да е имало друга причина да не й свали маската през цялото време.
— Просто мисли, преди да говориш — сопна се Чарли. — Всяко нещо може да се каже по-добре или по-зле.
— О, аз мисля — злобно изсъска Гибс. — Много мисля. Много повече от вас.
Чарли нямаше представа за какво говори.
— Трябва ли да ви слушаме как се карате двамата с Гибс, сержант? — обади се нетърпеливо Прауст. — Продължавайте, сержант Комботекра. Извинявам се от името на моите следователи. Обикновено не се заяждат помежду си като деца от детската градина.
Чарли се зарече да забрави да напомни на Снежния човек за предстоящия рожден ден на жена му. Сам Комботекра й се усмихна, сякаш се извиняваше от името на Прауст или поне тя така го изтълкува. И веднага мнението й за Сам стана по-високо. Когато го видя за първи път след пристигането му, тя му беше лепнала етикет, който използваше с приятелите си преди двайсет години — сухар. Сега коригира прибързаното си заключение — Сам Комботекра беше просто учтив и добре възпитан. По-късно, ако остане с него насаме за малко, ще му се извини за грубостта на Прауст и коравосърдечния коментар на Гибс.