— Защо има разлики тогава? — запита Чарли на глас. — Извършителят сигурно е един и същи…
— Методът му се развива с всеки следващ път — предположи Селърс. — Харесва си основния сценарий, но може би внасянето на разнообразие в подробностите го прави по-вълнуващо за него.
— Значи е накарал Келви и Фрийгард да се съблекат в колата — каза Гибс, — за да му е по-забавно, като шофира.
— Защо е променил мястото на действието за Фрийгард и Келви и защо е извадил префърцунената вечеря от уравнението? — излая нетърпеливо Снежния човек. Чарли отдавна очакваше да настъпи спад в настроението му. Когато имаше прекалено много несигурни неща, той обикновено ставаше раздразнителен. Чарли забеляза как Сам Комботекра изведнъж се скова. Той не беше срещал Прауст, никога не бе изпитвал въздействието на някоя от неговите невидими инсталации за вледеняване и сега без съмнение се питаше защо се чувства неспособен да се движи и да говори.
— Може театърът да е станал недостъпен — предположи Чарли. — Може да е започнал новият сезон и сцената да е била необходима за представлението на „Джак и бобеното зърно“. — Нарочно говореше спокойно и отпуснато, опитвайки се да разведри атмосферата; от дълго трупан опит знаеше, че от целия екип само тя можеше да го постигне. Саймън, Селърс и Гибс сякаш приемаха за неизбежно с часове, а понякога и с дни, да прекарват сковани от леденото презрение на Снежния човек. — В показанията на Дженкинс се казва, че нападателят изпълнявал и ролята на сервитьор между отделните изнасилвания. Авторката на разказ номер трийсет и едно споменава същото нещо.
— Значи според теб той е решил да усъвършенства операцията си? — попита Саймън.
— Възможно е — вдигна рамене Чарли. — Само си представете описаното от Наоми Дженкинс. Доста се е поизпотил от цялата работа, не мислите ли? Отвличане, последвано от дълго шофиране, многократни изнасилвания, сервиране на изискана храна на повече от десет гости, после отново дълго шофиране.
— Има вероятност нашият човек да се е преместил да живее в Западен Йоркшир в периода между изнасилванията на Дженкинс и на Келви — обади се Комботекра. — Това би могло да обясни промяната в мястото на действие.
— Или пък винаги си е живеел в Западен Йоркшир, понеже според Дженкинс нейното пътуване е било много по-дълго — предположи Селърс.
— А може да е искал да ни прати за зелен хайвер — още един фактор, който прави „етюда“ на този кретен прекалено изморителен, за да се играе в продължение на по-дълъг период — каза Чарли. — Може да е живял в Спилинг — и оттам да познава Дженкинс или да е чувал за нея — и да е обикалял в кръг с колата, за да я накара да си мисли, че мястото на нападение е на другия край на страната.
— Това са безсмислени хипотези — измърмори с отвращение Прауст.
— Тоя тип дали работи през деня? — попита Гибс. — Дали си взима отпуска, за да отвлича жертвите си?
— Има едно нещо, за което още не сме говорили — обади се Чарли.
— Не може да бъде — изръмжа Прауст.
Тя не му обърна внимание.
— Всички жени твърдят, че нападателят е знаел имената им, както и множество подробности за живота им. От къде? Трябва да разберем имат ли тези жени нещо общо помежду си, като изключим очевидното: всички са постигнали успех в кариерата, от средната класа са, с добри професии. Наоми Дженкинс прави слънчеви часовници, Санди Фрийгард е писателка — пише книги за деца. Пру Келви е адвокат в областта на правото, свързано с убежище и имиграция.
— Беше — поправи я Комботекра. — Нападението срещу нея сложи край на кариерата й.
— Не се знае какъв е статутът на авторката на разказ номер трийсет и едно — продължи Чарли, — но пише като човек с образование.
— И Дженкинс, и Келви, и Фрийгард казват, че изнасилвачът им ги попитал как се чувстват като жени, успели в живота, следователно трябва да приемем това като свързващо звено, което би могло да обясни причината за избора на трите жени — каза Комботекра.
— Да, но имаме и Таня от Кардиф, пуснала разказа си на сайта на ОСИКСН — напомни Саймън. — Тя е келнерка и писменият й английски е доста зле. Аз не съм убеден, че нейното изнасилване е част от същата поредица.
— Хронологически тя е първата — обади се Селърс. — Дали не е послужила като опитно зайче и изнасилвачът да си е казал: „Беше страхотно, но бих предпочел да е с някоя наконтена мацка и пред публика.“
— Възможно е — кимна Чарли. — Може… — тя млъкна замислена.