— Нещата са малко по-сложни. — Чарли отвори папката, която държеше, и постави на канапето до Ивон копия на трите разказа на оцелели: разказа от сайта на ОСИКСН на Таня, келнерката от Кардиф; и разкази номер трийсет и едно и седемдесет и две от „Спийк аут енд сървайв“. Посочи номер седемдесет и две, подписано с „Н. Дж.“. — Както виждаш, този е подписан с инициалите на Наоми и е от осемнайсети май 2003 година. Когато Наоми дойде в участъка да ни излъже за Робърт Хауърт, тя лично насочи един от моите следователи към сайта на „Спийк аут енд сървайв“ и му каза как да намери нейното писмо.
— Но… не разбирам — Кочин бе пребледняла като платно. — Наоми дори не познаваше Робърт през 2003.
— Прочети и другите две — настоя Гибс.
Нямаше нито достатъчно самоувереност, нито достатъчно сериозна причина да откаже. Обви с една ръка коленете си и започна да чете, присвила очи, сякаш се опитваше да задържи извън полезрението си някои думи или да намали въздействието им.
— Какви са тези? Какво общо имат с Наоми?
— Показанията, които Наоми подписа във вторник — за въображаемото нападение на Робърт Хауърт срещу нея, имат много сходства с тези два разказа — обясни Гибс.
— Как е възможно това? — изплашено запита Кочин. — Не мога да го разбера сама, прекалено съм глупава. Ще трябва вие да ми кажете какво става.
— Има и два случая от Западен Йоркшир, които са идентични с тези — обади се Чарли. — Ти не си единствената, която иска да знае какво става, Ивон. Трябва да разберем дали Робърт Хауърт е изнасилил Наоми Дженкинс и тези жени, или някой друг го е направил. Надявахме се ти да ни помогнеш.
Кочин стискаше силно пакета с цигари, от които вече нищо не ставаше.
— Наоми не може да е била изнасилена. Щеше да ми каже. Аз съм най-добрата й приятелка.
— Живеехте ли тогава с нея? През пролетта на 2003?
— Не, но пак щях да разбера. Двете с Наоми сме такива приятелки още от училище. Казваме си всичко. А и… тя изглеждаше добре през пролетта на 2003, абсолютно нормално. Силна както винаги.
— Нима помните така добре какво е било преди толкова време? — учуди се Чарли. — Аз лично не мога да си спомня в какво настроение са били приятелите ми преди три години.
Ивон сякаш се затвори за миг в себе си.
— Ние с Бен преживявахме труден период — каза тя накрая. — Първият от цяла поредица. Беше доста сериозно. По два пъти на седмица, ако не и повече, ходех да спя у Наоми. Тя беше страхотна. Хранеше ме, пишеше имейли на клиентите ми и заглаждаше нещата — аз бяха прекалено разстроена и не можех да работя. Караше ме да си взимам душ и да си мия зъбите, защото на мен не ми беше до това, исках просто да изчезна от лицето на земята. Някой от вас да е преживявал криза в брака си?
Чарли не можа да изтълкува звука, който издаде Гибс.
— Не — отвърна тя.
— Значи не можете да си представите колко болезнено и разрушително е.
— Струва ми се малко необичайно, че си дошла тук, след като се скарахте с Наоми — свъси вежди Чарли. — Повечето жени не тичат при бившите си съпрузи, когато имат неприятности.
Кочин сякаш се смути.
— Родителите ми са твърде заети с работата си. Не обичат да приемат гости с преспиване. А брат ми, сестра ми и всичките ми приятели с изключение на Наоми живеят с някого или си имат деца. Бях разстроена и това е.
— Има хотели, пансиони. Да не би да си решила да се сдобриш с Бен? — полюбопитства Чарли. — Затова ли дойде при него?
— Това не е ваша работа. Не сме се събрали, ако това имате предвид. Спя в отделна стая.
— Защо се разделихте? — Защо пък да не попитам, помисли си Чарли, макар че по всяка вероятност това няма връзка със случая. Освен ако… Някъде дълбоко в съзнанието й започна да се оформя нова хипотеза. Малко вероятна, но си струваше да се опита.
— Не съм длъжна да ви казвам? — възрази Кочин. — Защо искате да знаете?
— Отговори на въпроса — гласът на Гибс бе пълен с обещания за неприятни последици.
— Бен пиеше много. И отказваше да се хване на работа.
— Това е голямо жилище — огледа се Чарли. — Скъп телевизор, скъпо Ди Ви Ди. От къде пари за всичко това, след като Бен не работи?
— Всичко е наследено — обясни Кочин мрачно. — Бен не е работил един ден през живота си и няма да му се наложи.
— Спомена първия лош период…