— През януари 2003 той преспа с друга, докато аз бях на гости при брат ми и семейството му. Като се върнах, жената си беше отишла, но заварих Бен да спи дълбоко — или по-скоро да лежи в несвяст — в леглото с използван презерватив и една от нейните обици. Толкова е бил пиян, че е заспал като отрязан и не се е събудил навреме, за да прикрие следите, преди да се върна.
Не му е простила, помисли си Чарли. Ако беше, щеше да каже: „Той ми изневери, но беше еднократно. Не означаваше нищо за него.“
Гибс погледна записките си.
— Значи на 29 март — сряда — си прекарала нощта у Наоми Дженкинс и двете сте били заедно през целия ден на 30 март — четвъртък, докато Наоми е излязла, за да се срещне с Хауърт в „Травълтел“?
— Точно така — в гласа на Ивон имаше облекчение. Предпочиташе да говори за опита за убийство на Робърт Хауърт вместо за нейния любовен живот.
— Може ли Наоми да е напускала къщата в нощта срещу четвъртък, без да забележиш?
— Би могла, предполагам, посред нощ, докато спя. Но не е излизала. И тя спеше. В четвъртък, не. Моят кабинет и спалнята ми се намират в преустроеното мазе на Наоми. Намираха — поправи се Кочин. — Вие сами видяхте — обърна се тя към Гибс. — Бюрото ми е обърнато към прозореца, който гледа право към алеята за гаража. Ако Наоми е напускала къщата през деня в четвъртък, щях да я видя.
— Изобщо ли не си ставала от бюрото си? Да си вземеш например сандвич или до тоалетната?
— Е… да, разбира се, но…
— Вижда ли се алеята от прозореца на мазето? — попита Чарли.
— Да — отвърна Кочин с леко нетърпение в гласа. — Питайте него, той е идвал в къщата. — И тя врътна брадичка към Гибс. — Ако погледнеш нагоре, виждаш алеята и пътя. Щях да забележа, ако Наоми излезе. А тя не е излизала.
— Но тя не може да гарантира за теб по същия начин, нали? — каза Гибс. — Ако е била в оная барака, в която работи, дето е зад къщата. Тя не би видяла, ако си излизала, нали?
Кочин се обърна към Чарли, в очите й трептеше молба.
— Защо ми е на мен да нападам Робърт? Та аз не го познавам.
— Не си го харесвала — предложи обяснение Чарли. — Бракът ти е бил разбит — макар и само временно — поради изневяра. — Кочин се изчерви при това неочаквано и хапливо отклонение от руслото на разговора. — В продължение на година Робърт Хауърт изневерява на жена си с най-добрата ти приятелка. Едва ли си одобрявала това.
— Наоми ми даде подслон, когато с Бен скъсахме окончателно — викна гневно Кочин. — Не бих могла да я изоставя само защото прави нещо, което не одобрявам. — Тя въздъхна. — Пък и с течение на времето желанието ми да ги критикувам непрекъснато намаляваше.
— И защо?
— Наоми обожаваше Робърт. Беше толкова щастлива. Не знам как да го опиша. Беше като озарена отвътре. А тя казваше, че и той се чувствал така. Мислех си — може би това е истинската любов, може би са предопределени един за друг. Аз вярвам в това — добави тя, сякаш търсеше оправдание. — Виждах, че тяхното изобщо не прилича на ситуацията, в която бяхме изпаднали ние с Бен. Изневярата на Бен не беше свързана с това дали обича повече мен или някоя друга. Аз съм жената, с която той винаги е искал да бъде, но просто е много глупав и себичен и не знае как да се отнася с мен подобаващо. Сега обаче се е променил. Отказал е пиенето, почти напълно.
И е минал на наркотици, помисли си Чарли, хвърляйки поглед към боклуците, пръснати по перваза на прозореца.
— Ако Робърт е обичал Наоми, защо не е напуснал жена си заради нея?
— Добър въпрос. Според мен водеше Наоми за носа, макар тя да твърдеше, че не е така. Лъжеше, че не може да остави Джулиет, която описваше като някаква безпомощна депресирана личност, но аз винаги съм смятала, че това са измислици. Ако беше толкова нещастен с нея, колкото разправяше на Наоми, щеше да я напусне. Мъжете не стоят с някоя от чувство за дълг, не и когато имат по-добра алтернатива. Само жените постъпват така, защото са глупави. И когато Наоми отиде в къщата на Робърт да го търси в понеделник и видя Джулиет, тя самата каза, че жената изобщо не е такава, каквато я е представял Робърт.
Вратата на хола се отвори и влезе мъж, облечен само в дълги боксерки на червено и синьо каре. Чарли предположи, че това е Бен Кочин. Беше висок, слаб и небръснат, с дълга тъмна коса, вързана на опашка. Точно като косата на Ивон, помисли си Чарли — същия цвят, същата прическа.
— Някой да иска чаша чай? — предложи той.
— Не, благодаря — отвърна Чарли от името и на тримата, без да пита за мнението на Гибс и Ивон. Ако Бен направи чай, ще трябва да се върне и да им го сервира. Ще загубят време. А пък Чарли още като се събуди сутринта си беше изредила всичко, което имаше да върши през деня, преди да успее отново да се добере до леглото, и мисълта я беше смазала.