— Какво така че? — гневно избухнах аз. — Опитваш се да го изкараш развейпрах — някой, дето един ден е лудо влюбен, а на другия — вече не те познава, така ли? Нищо подобно. В мен е влюбен вече цяла година. Невъзможно е да се обърне срещу мен.
— И Санди Фрийгард не е могла да го разбере — спокойно казва сержант Зейлър. — Наоми, хиляди мъже — особено женените — се кълнат във вечна любов до момента, в който решават, че повече не искат да имат нищо общо с теб.
— Робърт не е като другите мъже и се ръководи от съвсем други подбуди. Ако го познавахте, щяхте да ме разберете.
Сержант Зейлър включва двигателя на колата.
— Затвори вратата — нарежда тя. — Трябва да се върна. Няма да разнищим тази работа, като седим тук. — Потегля и вади цигара. Запалва. Жалко че не пуша. — Санди Фрийгард и Робърт никога не са правили секс. Това не важи за теб и Робърт, предполагам.
— Разбира се. Ние правехме секс всеки четвъртък в продължение на три часа. Обаче не се изненадвам, че тя не е искала — били са минали само три месеца.
— Тя е искала. Робърт е настоявал да изчакат, смятал, че й е рано, не била готова още. Тя му казала какво й се е случило.
Очите ми се пълнят със сълзи.
— Такъв е той — казвам аз. — Толкова е грижовен.
— Санди Фрийгард се е дразнела от това. Искала е да се отнасят с нея като с нормален човек, а той все й повтарял да не бърза, да не се изхвърля. Съветвал я да не организира групата за подпомагане, да не се обучава за съветник, изобщо спирал я за всички хубави неща, които искала да прави. Според него не била готова и нямало да може да се справи, ако поеме прекалено много ангажименти.
— Сигурно е бил прав. — Защитавам те, въпреки че ти току-що разби сърцето ми. Един ден ще изчистим недоразумението и ти ще си вземеш думите обратно. Защо си бил в Хидърсфийлд с кола, а не с камиона? Защо не си бил на работа в онзи ден?
Сержант Зейлър клати глава.
— От Сам Комботекра разбирам, че Фрийгард е истински огън. Преодолява шока, като излага на показ себе си и преживяния ужас, опитвайки се да постигне с това нещо положително за себе си и за други. Комботекра казва, че тя е самото вдъхновение за всички около нея.
— Ами да е жива и здрава — тросвам се аз. Не мога да сдържа раздразнението си. Как очаква да реагирам, като ми казва, че съм победена в Състезанието за най-добра жертва на изнасилване?
— Нямах предвид това — въздъхва сержант Зейлър. — Санди Фрийгард заявила на Комботекра, че не повярвала на причината, която Робърт изтъкнал, обяснявайки желанието си да преустанови връзката. Нека не се лъжем — ако толкова се беше загрижил да спасява брака си, нямаше само няколко месеца след това да се впуска в нова авантюра, този път с теб. Склонна съм да се съглася с Фрийгард: според нея не е могъл да понесе истината за случилото се с нея и накрая я е изоставил. Затова не е искал и да прави секс с нея.
— Това обяснение е ужасно! Робърт не е такъв.
— Сигурна ли си? Може би те е било страх, че ще реагира точно така, и затова не си му казала за изнасилването.
— Аз не съм казала на никого.
— И въпреки това Джулиет Хауърт знае. Кой й е казал, ако не е Робърт?
— Извъртате всичко, само и само да пасне на вашите…
— Опитвам се — признава тя. — Но колкото и да се старая, това не мога да си го обясня. Ти казваш, че Робърт не те е изнасилил, и аз ти вярвам. Но не вярвам в съвпадения.
— И аз — тихо отронвам.
— Тогава — свъсва вежди тя — независимо дали ти харесва, или не, независимо дали на мен ми харесва, или не — трябва да приемем фактите. По някакъв начин Робърт Хауърт е свързан с тези изнасилвания.
18
7 април 2006
— Отново ли е в безсъзнание? — Селърс знаеше, че е глупаво, но се чувстваше измамен, сякаш Робърт Хауърт го правеше нарочно, за да ги дразни.
— Епилептичен припадък, подновен кръвоизлив, отоци в малкия мозък. И оттогава редовно има леки, но постоянни епилептични припадъци. Не върви на добре. — Гибс махна якето от раменете си и отпи глътка бира. Двамата със Селърс бяха в „Кафявата крава“ — това не беше най-близката до работата кръчма, но единствената в Спилинг, където можеше да се намерят седем различни вида от бирата „Тимъти Тейлър“. Стените и таванът бяха покрити с ламперия от тъмно дърво, вляво от входа имаше зала за непушачи с портрет на въпросната кафява крава, сложен в рамка на стената. Никой полицай или следовател, дори тези, които не пушеха, не смееха да ходят там, за да не ги видят. Сержант Зейлър, която не сядаше там, смяташе, че не е честно да поставят портрета — единствената картина в кръчмата — в залата за непушачи. „А на нас ни дават само скапаните менюта“ — често се оплакваше тя. Вдясно от бара се мъдреше надпис, който предупреждаваше клиентите, че от понеделник, 17 април, пушенето ще бъде забранено в цялото заведение.