— Намеква, че грешим за всичко — Саймън се опитваше да не звучи много обезверено, макар че точно така се чувстваше. — И че ще го разберем едва когато ще е твърде късно. Или пък че тя едва наскоро и твърде късно е разбрала колко погрешна е била представата й за Робърт и затова се е опитала да го убие? Не, това е пресилване на фактите определено. Как върви проучването на досегашния й живот? — смени темата той. — Намери ли се нещо, дето да дава надежда, че ще ни отведе до съучастника й, ако има такъв?
— Имам списък на старите й приятели, един-двама клиенти — отговори Селърс. — Родителите й бяха много отзивчиви. И съкрушени, че единственото им дете е обвинено в опит за убийство. Не беше особено приятна задачата да им съобщя това.
— Клиенти от времето, когато е правела и продавала глинени къщички ли?
— Да. Доста добре е печелела. Нейни произведения се предлагали известно време в магазините „Ремикс“.
— Значи има ум за бизнес — Гибс изглеждаше доволен от себе си. — Кажи му интересното.
— Тъкмо се канех. — Селърс отново се обърна към Саймън. — Не се е виждала с тях от години — с хората от списъка. Всъщност от 2001-ва насам с никого не се вижда освен със съпруга си — тогава получила нервен срив в резултат на прекалено много работа.
— Не ми прилича на нервен човек — каза Саймън, спомняйки си увереното, почти царствено поведение на Джулиет Хауърт. — Точно обратното. Сигурен ли си?
Селърс му хвърли смразяващ поглед.
— Говорих с жената, която е била нейна лекарка тогава — отговори той. — Джулиет Хауърт не станала от леглото в продължение на шест месеца. Изглежда, години наред е работила като луда, без почивка, без отпуски. Просто… се е изтощила.
— Била ли е омъжена за Робърт по това време?
— Не. Живеела сама преди срива, после се върнала при родителите си. Омъжила се за Робърт през 2002-ра. Тази сутрин разговарях надълго и нашироко и с двамата й родители. Норман и Джоан Хесълхърст. И двамата твърдят, че Джулиет за нищо на света не би наранила Робърт. Но също така убедено разправяха, че искала да общува с тях и ги канела на гости, а ние знаем, че не е така.
— Не лъжат — обади се Гибс. — Иска им се да чувстват, че дъщеря им има нужда от тях. Като всички родители.
— Джулиет и Робърт се запознали в магазин за видеотехника — продължи Селърс. — В Сисингхърст, Кент. В „Блокбъстър“ на Стемърс Роуд, недалеч от къщата на Хесълхърст. При едно от първите излизания на Джулиет след нервния срив. Била забравила да си вземе портмонето и го осъзнала чак на касата, което много я разстроило. Робърт Хауърт бил в магазина, на опашката зад нея. Платил вместо нея и я изпратил до тях. И двамата родители гледат на него едва ли не като на светец. Джоан Хесълхърст се тревожи за Робърт толкова, колкото и за дъщеря си. Според нея на него трябва да благодарят, че Джулиет стъпила отново на крака. Той явно е бил изключително всеотдаен към нея.
Историята остави неприятно чувство у Саймън, което той не можеше да си обясни. Както се казва, много хубаво не е на хубаво. Трябваше да помисли.
— Какво е правел Хауърт в магазин за видеотехника в Кент? Къде е живеел по това време?
— Къщата в Спилинг купил непосредствено преди сватбата си с Джулиет — каза Гибс. — А преди това — дявол знае. Животът му дотогава е пълна загадка за нас, поне засега.
— Някакво конкретно събитие, свързано с работата на Джулиет, ли е предизвикало нервния срив? — попита Саймън. — Някаква промяна в положението й или обстоятелствата?
Гибс се изпъна настрани да изръмжи на минаващата сервитьорка, че няма намерение цяла нощ да чака вечерята си.
— Бизнесът й процъфтявал все повече и повече — продължи Селърс. — Майка й каза, че Джулиет се чувствала добре в началото, докато се мъчела да пробие. Сринала се, когато бизнесът потръгнал.
— Няма логика — вдигна рамене Гибс.
— Напротив — възрази Саймън. — Когато нещата потръгнат, тогава усещаш напрежението. Налага се да ги удържиш, не е ли така?
— Майката на Джулиет каза, че се затворила, работела денонощно, престанала да излиза. Била напълно отдадена. Цял живот била такава.
— Как така? — не разбра Саймън.
— Цял живот е била ужасно амбициозна, преди срива. Била е първа по успех както в основното училище, така и в гимназията. На всичкото отгоре и спортувала — участвала на окръжни състезания, има купища награди. Пеела в хора, получила стипендия да учи музика в Кингс Колидж в Кеймбридж, която отказала, защото отишла в колеж за изящни изкуства…