— И сега има високи амбиции — заяви Гибс, чисто лице грейна при вида на пържолата му, която се появи на вратата на кухнята. — Само дето се вихри в бизнеса с отвличане и изнасилване.
— Какво ти е впечатлението от нея като характер? — попита Саймън. Миризмата от рибата и картофите на Селърс напълни устата му със слюнка. Ще трябва да си купи сандвич на път за вкъщи. — Обича да манипулира? Непочтена? Предизвикателна?
— Не бих казал. Екстровертна, жизнена, общителна. Но според баща й е малко маниакална, а когато е притисната от работа, можела да стане раздразнителна и безразсъдна. Той призна, че преди нервния срив била избухлива. Майката се ядоса, както можете да си представите. Помисли си, че мъжът й е натопил Джулиет. Аз не й казах, че дъщеря им сама се е натопила достатъчно още преди човекът да си отвори дори устата. Най-странното е, че и двамата родители, всъщност всички, които разпитвах, говорят така, сякаш е имало две Джулиети, като са две едва ли не съвсем различни личности.
— Преди срива и след него — Саймън закима с глава. — Възможно е да се получи така, предполагам.
— Майка й ми описа този срив, какво и как е станало. — Селърс разтри очи и сподави една прозявка. — Като започна да обяснява, та няма край.
— И какво точно ти каза? — Саймън не обърна внимание на презрителното изсумтяване на Гибс.
— Един ден чакали Джулиет да дойде у тях на обяд, но тя не се появила. Звънели, звънели да разберат какво става — нищо. Дигнали се и отишли при нея. Тя не отворила вратата, но те разбрали, че си е вкъщи — колата й била там, чувала се и силна музика. Накрая баща й счупил един от прозорците. Намерили я в ателието й, изглеждала така, сякаш дни наред не била яла, спала или влизала в банята. Не искала и да говори с тях, погледнала сякаш през тях, все едно ги нямало, и продължила да работи. Казвала само: „Трябва да довърша това.“ И не спирала да го повтаря.
— Какво да довърши? — попита Саймън.
— Каквото изработвала там. Майка й разправя, че имала ужасно много поръчки, при това много от тях били спешни — за подаръци, за годишнини. Когато най-сетне приключила — в ранните часове на утрото, след като баща й и майка й седели половината нощ и я гледали как работи, — й казали: „Идваш у нас“, тя не възразила, изобщо не реагирала. Като че ли й било все едно какво ще прави, по думите на майка й.
Гибс сръчка Селърс с лакът.
— Уотърхауз започна да я съжалява. Нали, Уотърхауз?
— Продължавай, Селърс — не му обърна внимание Саймън, — ако има още, де.
— Не много. Родителите й я попитали за кого е моделът, върху който работила до три часа през нощта — мислели, след като е толкова спешно, да се погрижат да бъде доставен, — но Джулиет нямала представа. Цялото това неистово усилие и упоритото настояване, че трябва да го свърши, и накрая да не може дори да си спомни за кого е.
— Превъртяла е — обобщи Гибс.
— След тази нощ обаче не искала повече да пипне глина, дори не можела да стои в стая, в която има и едно от нейните произведения. Била направила няколко за родителите си и се наложило да ги приберат в мазето, за да не ги вижда. Всичките модели от нейната къща също отишли в мазето на родителите й. И край — оттогава не е работила.
— Напротив, просто е сменила професията — не пропусна да натрапи теорията си Гибс. — Тя е работохоличка, способна да се докара до лудост — може и сега да е станало същото. Бизнесът с отвличанията и изнасилването се развива невероятно успешно, тя не може да понесе напрежението, превърта и се нахвърля върху мъжа си с камъка.
— Майка й се досетила, че нещо не е наред — избоботи Селърс в чашата си. — Сега, имам предвид. Преди да разбере какво се е случило с Робърт.
— И как се е досетила? — попита Саймън.
— Джулиет й се обадила най-неочаквано и заявила, че си иска нещата — всичките къщички.
— Кога е станало това? — Саймън положи големи усилия да не показва раздразнението си — Селърс трябваше да започне с тази новина и после всичко останало.
— Миналата събота.
— Два дни след като Хауърт не се появява на срещата си с Дженкинс в „Травълтел“ — замислено отбеляза Саймън.
— Точно така. Джулиет не дала никакви обяснения, само казала, че иска да си вземе всички работи. И в неделята отишла и събрала всичко. Била в добро настроение според майката — отдавна не я били виждали в такова настроение. Затова родителите толкова се изненадаха, като чуха, че…