— Значи къщичките, които Наоми Дженкинс е видяла в хола на Хауърт в понеделник… са били там от… няма и двайсет и четири часа?
— Е, и? — вдигна вежди Гибс.
— Не знам. Интересно е. Че са се появили точно по това време.
— Може да е решила отново да се върне към професията си — предположи Селърс. — Ако двамата с Хауърт са участвали заедно в онова с изнасилванията, след като той влиза в болница с изгледи изобщо да не излезе жив оттам…
— Да — закима Гибс. — Планът е бил да се прави, че това никога не се е случвало, и да се захване отново с глината. Чаровница.
— Докъде стигнахте с досегашния живот на Хауърт? — попита Саймън. — И на Наоми Дженкинс?
Селърс погледна към Гибс.
— Още нищо — взе думата Гибс. — И за сестра му Лоти Никълъс не открих нищо. Тази сутрин бях зает с интернет сайтовете, но ще продължа да се ровя.
— Наоми Дженкинс е ясна — намеси се отново Селърс. — Родена и израсла във Фолкстоун, Кент. Завършила с отличен успех училище. Семейството й е от средната класа. Майка й — учителка по история, бащата — ортодонт. Учила е типография и графична комуникация в университета в Рийдинг. Много приятели, много гаджета. Жизнена, екстровертна…
— Точно като Джулиет Хауърт — вметна Саймън. Стомахът му изкъркори.
— Защо не си поръчаш нещо за ядене? — попита го Гибс. — Да не страдаш от типичния за католиците синдром за вина? Нещо от рода: наказвай плътта си, за да пречистиш душата си?
Старият Саймън щеше да изпита желание да го просне на пода. Но характерът може да се променя в резултат на травмиращо или значимо събитие. Затова след въпросното събитие започваш да гледаш на живота си като разделен в две ясно обособени времеви зони: преди и след. Някога всички, включително и Гибс, внимаваха да не предизвикват избухливия нрав на Саймън. Вече не беше така. Това сигурно се брои за напредък.
Саймън реши да не се обажда на Алис Фанкорт. Рискът беше твърде голям. Трябваше да е луд, за да позволи на чувствата си към нея отново да нарушат душевния му покой. Основното правило, от което се ръководеше в живота, бе да избягва усложненията и проблемите. Решението му нямаше нищо общо с Чарли. Какво му пукаше, че му била ядосана? Да не би да му е за първи път?
Усети студен полъх в тила си в същия момент, в който забеляза мимолетна паника в очите на Селърс, и разбра кой бе влязъл в кръчмата още преди да чуе гласа му.
— Пържола с картофки. Риба с картофки. Помня как се чувствах навремето, когато не се притеснявах за холестерола си.
— Какво правите тук, сър? — Селърс се престори, че му е приятно да го види. — Нали мразите кръчмите?
Саймън се обърна. Прауст бе вперил поглед в храната.
— Получихте ли…?
— Да, получих бележката ти. Къде е сержант Зейлър?
— Ще дойде от болницата. Бях го написал в бележката — отвърна Саймън.
— Не я прочетох цялата — каза Прауст, сякаш това бе очевидно и без обяснения. Опря ръце на масата и тя се разклати. — Жалко, че ДНК-то от камиона не съвпада с това на Хауърт. Също така жалко е, че Наоми Дженкинс и Санди Фрийгард отричат Хауърт да ги е изнасилвал.
— Защо, сър? — подаде Селърс очакваната реплика.
— Ново усложнение. На мен животът ми харесва, когато е простичък. А сегашният не е такъв. — Инспекторът взе едно от картофчетата на Селърс и го пъхна в устата си. — Мазно — произнесе присъдата си той. Избърса устни с опакото на ръката си. — Докато вие висите в кръчмата и се наливате с бира, аз вдигам вашите телефони като някоя секретарка. Йоркшир се обади.
Какво? Целият окръг ли? — за малко да попита Саймън. Снежния човек се плашеше от всичко, което бе свързано с „там на север“. Предпочиташе да говори с неясни или по-общи изрази.
— Не знам какво си спомняте от времето, когато бяхте трезви — продължи Прауст, — но в тяхната лаборатория сравняваха ДНК-профила на изнасилвана на Пру Келви с този на Робърт Хауърт. Сещате ли се?
— Да, сър — отвърна Саймън. Понякога, помисли си той, песимистите биват приятно изненадани. — И?
Прауст си взе още едно картофче от чинията на Селърс.
— Пълно съвпадение — заяви той с тежък глас. — Няма място за съмнения или интерпретации. Робърт Хауърт е изнасилил Пру Келви.
— Ще звъннеш ли на Стеф пак, ако тя не ти се обади? — попита Чарли.