— Статичната Сю? — бавно повтори Чарли.
— Не се шегувам, тази жена не мръдна и мускулче, през цялото време лежа като скована. Изумителните ми изяви изобщо не я впечатлиха. Все ми се искаше да спра и да проверя пулса й, да видя дали е още с мен.
— Предполагам, не си го проверил.
— Не. Щеше да е прекалено конфузно. Странното беше, че в мига, в който се отлепихме един от друг, тя пак започна да се движи нормално. Стана, все едно нищо не сме правили, усмихна ми се и попита дали искам чаша чай. Казвам ти, започнах да се тревожа за ефективността на техниките си след този малък епизод!
Чарли се усмихна.
— Престани да си просиш комплименти. И така… защо й е на Стеф да ме ядосва? Само защото използвах компютъра ти… или?
Греъм я погледна накриво.
— Иска ти се да разбереш какво става между мен и Стеф, нали, шефе?
— Не бих имала нищо против — кимна Чарли.
— Аз пък не бих имал нищо против да разбера какво става между теб и Саймън Уотърхауз.
— От къде…?
— Сестра ти го спомена, не помниш ли? Оливия. Без прякори вече, обещавам.
— О, добре — Чарли бе направила всичко възможно да забрави този ужасен момент: избухването на Оливия от висотата — морална и буквална — на своя по-горен полуетаж.
— Вие двете сдобрихте ли се вече? — Греъм се надигна на лакът. — Тя се върна, знаеш ли.
— Какво? — Тонът му й се стори прекалено фамилиарен и това не й хареса. В гърдите й се надигна гняв. Ако говори сериозно…
— В бунгалото. На следващия ден, след като ти си тръгна. Изглеждаше разочарована, че не те е намерила. Казах й, че е изникнало нещо важно в работата ти… Защо ме гледаш така?
— Трябваше веднага да ми кажеш!
— Не е честно, шефе. Та ти току-що ми върна устата. Бяхме малко заети, ако си спомняш. Не съм си въртял палците досега. Или ако съм въртял палци, то е било с възможно най-добри намерения.
— Греъм, говоря сериозно.
Той я погледна със съчувствие.
— Още не сте се целунали за сдобряване, а? Мислила си, че сестра ти още ти се сърди, и затова си я оставила да се цупи. Сега изпитваш вина и се опитваш да я прехвърлиш върху мен. Невинният свидетел! — Той издаде долната си устна напред и я изви, уж натъжен.
Беше прав, но на Чарли не й се искаше да го признае.
— Трябваше да ми се обадиш веднага. Имаш ми телефона. Дадох го на Стеф, когато направих резервацията.
Греъм изпъшка и покри лицето си е ръце.
— Виж, повечето хора не обичат собствениците на квартирата, където са били на почивка, да проявяват жив интерес към семейните им скандали. Знам, че двамата е теб за малко да…
— Именно.
— … но не се сближихме. Така че аз се правех на трудно достъпен. С две думи, да — признавам си, госпожо полицай, — но поне трябваше да опитам. Пък и си мислех, че тя ще ти се обади. Не изглеждаше сърдита. Извини ми се.
Чарли присви очи.
— Сигурен ли си? Сигурен ли си, че е била моята сестра, а не някоя, която прилича на нея?
— Беше Горката дебеланка, повече от сигурен съм. — Греъм се изтъркаля надалеч, за да не може Чарли да го удари. — Всъщност ние доста си побъбрихме. Май беше променила мнението си за мен.
— Не си вади погрешни заключения само защото не те е навикала.
— Не съм си вадил никакви заключения. Нямаше нужда да разсъждавам логически. Тя ми го каза в прав текст. Каза, че бих бил много по-добър за теб, отколкото Саймън Уотърхауз. Което ми напомня, че така и не отговори на въпроса ми.
Чарли беше бясна, че сестра й се меси в нейните работи. Запита се дали новият подход на Оливия не е хитър начин да се опита да провали връзката й с Греъм. Дали не се надяваше да задейства ината на Чарли?
— Нищо не става между мен и Саймън — отвърна тя. — Абсолютно нищо.
Греъм изглеждаше разтревожен.
— Само дето си влюбена в него.
Мога спокойно да го отрека, помисли си Чарли.
— Да — призна тя.
Той обаче бързо възвърна почвата под краката си — много по-бързо от повечето мъже.
— Аз ще ти вляза под кожата, ще видиш — заяви Греъм, отново весел. Чарли си помисли, че може и да излезе прав. Можеше да го моделира по вкуса си, ако се понапъне, определено. Не беше нужно да се превръща във втора Наоми Дженкинс и да се побърква само защото някакъв си идиот й казал да го остави на мира. По-голям идиот от Саймън Уотърхауз; Чарли се справяше по-добре от Наоми на всеки фронт. Робърт Хауърт. Изнасилвач. Изнасилвачът на Пру Келви. Чарли все още се мъчеше да схване последствията от това разкритие.