Без да се съобразява със съвета на Саймън, тази сутрин тя разкри всичко пред Наоми по телефона. Не би могла да каже, че е започнала да харесва тази жена, и определено не й вярваше, но си мислеше, че разбира начина, по който Наоми разсъждава. Може би прекалено добре я разбираше. Иначе интелигентна жена, оглупяла от силата на чувствата си.
Наоми бе приела новината за съвпадението на двете ДНК по-добре, отколкото бе очаквала Чарли. Бе замълчала за малко, но когато заговори, гласът й изглеждаше спокоен. Каза на Чарли, че единственият начин да се справи със ситуацията е да открие истината, цялата истина. Наоми Дженкинс повече нямаше да измисля лъжи — Чарли бе убедена в това.
Утре Наоми ще разговаря отново с Джулиет Хауърт. Ако Джулиет е замесена в извратена схема за печелене на пари с мъжа, който бе изнасилил Наоми и Санди Фрийгард, Наоми вероятно бе единствената, която можеше да я провокира да изпусне нещо. По някаква причина, която Чарли не можеше да съзре, Наоми бе важна за Джулиет. Никой друг не беше, съпругът й най-малко — Джулиет го бе показала повече от ясно. „Ще я накарам да ми каже“ — беше заявила Наоми с треперещ глас по телефона. Чарли се възхити на решителността й, но я предупреди да не подценява Джулиет.
— Е, аз не съм влюбен в моята слугиня, надявам се, че те зарадвах — каза Греъм и се прозя. — Макар да съм… топвал, как да кажем, пръст в меда й. Случва се от време на време. Но тя изобщо не може да се сравнява с теб, сержант, колкото и просташки да звучи. Писнала ми е. Теб желая, теб с твоя тираничен чар и невъзможно високи изисквания.
— Не са невъзможно високи!
Греъм се засмя, сложил ръце зад главата си.
— Аз дори не съм започнал да разбирам какво искаш от мен, сержант, да не говорим да предприема нещо, за да го изпълня.
— Хайде сега. Не се предавай толкова лесно. — Чарли направи нацупена физиономия. Греъм е спал със Стеф. Топвал пръст в меда й. Не можеше да се оплаква, като се има предвид какво му беше казала току-що.
— Аха! Аз мога да ти докажа, че Стеф не значи нищо за мен. Чакай да чуеш това. — Очите му блестяха.
— Ти си безскрупулен клюкар, Греъм Анджили!
— Помниш ли оная песен? На Грандмастър Флеш? — И той започна да пее: „Уайт лайнс, гоуинг тру май майнд…“
— О, да.
— Стеф има бяла линия, която разделя дупето й наполовина. Другия път, като дойдеш в бунгалата, ще я накарам да ти я покаже.
— Не, благодаря.
— Изглежда ужасно смешно. Сега вече знаеш, че е такава жена никога не може да си сериозен.
— Бяла линия ли?
— Да. С часове лежи в солариуми и в резултат гъзът й е яркооранжев. — Греъм се усмихна. — Но ако — как да го кажа — решиш да отделиш едната буза от другата…
— Добре, разбрах!
— … ще видиш ясно очертана бяла ивица. Тя се вижда малко дори когато Стеф просто се разхожда нагоре-надолу.
— Често ли се разхожда гола?
— Всъщност да — призна Греъм. — Пада си малко по мен.
— Макар че ти е нищо не си я насърчавал, разбира се.
— Не, разбира се! — Греъм се престори на ядосан.
Мобилният му телефон иззвъня и той прие обаждането.
— Да. — Сложи ръка на телефона: — Бялата лента — обясни на Чарли, за да не се чуди с кого разговаря. — Ъхъ. Добре. Добре. Чудесно. Браво, приятелко. Заслужи си лентите, както казват военните — и сръга Чарли.
Тя не можа да сдържи смеха си.
— Е?
— Няма Наоми Дженкинс. Никога не е идвала в бунгалата.
— О.
— Но е проверила за всички Наоми, каквато си е упорита като териер. Имало Наоми Хауърт — Х, а, у, ъ, р, т — запазила бунгало за един уикенд миналия септември. Наоми и Робърт Хауърт, но Стеф каза, че съпругата направила резервацията. Това от полза ли ти е?
— Да. — Чарли седна в леглото и махна ръката на Греъм от себе си. Трябваше да се съсредоточи.
— За да не се разочароваш, да побързам да ти кажа…
— Какво?
— Отменила я е. Семейство Хауърт така и не са почивали при нас. Стеф си спомня как й се обадила да отмени резервацията, гласът й бил разстроен. Даже като че ли плачела и Стеф се зачудила дали съпругът й не я е изоставил, или да е умрял и затова да отменя резервацията.